Лев Николаевич Толстой е руски писател, автор главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си — и на пиеси,есета и религиозни трактати. Трите му най-известни произведения, романите „Война и мир“, „Ана Каренина“и "Възкресение" са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература. Самият Толстой е определян като най-великият романист в световната история.
Лев Толстой е известен и като сложна и парадоксална личност, заради неговите религиозно- моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 80-те години на 19 век и които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. В последните години от живота си Толстой, изхождайки от буквалното тълкуване на религиозното учение на Исус Христос, най-вече на Проповедта на планината, става ревностен християнски анархист и анархопацифист. Неговите идеи за ненасилствена съпротива, изразени в книги като „Царството Божие е вътре във вас“, оказват силно влияние върху по-късните водачи на движението за ненасилие, като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Последователите на религиозните възгледи на Толстой се наричат толстоисти.
Духовното и нравствено рождение на Толстой се извършва през 1880 г. Той реформира теоретично християнството, като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса, Толстой отрича догмите и каноните. Той утвърждава християнската нравственост, изразена в планинската проповед на човека Христос (Матей, гл. 5), която е лично дело за всеки индивид, тук и сега, и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. Затова Лев Толстой е отлъчен от руската православна църква през 1901 г. Конкретният повод е романът му "Възкресение". Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария. „Възкресение“ е издаден през 1899 г. Хонорарът от романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма. Романът отразява религиозния светоглед на Толстой, проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 век. Главният герой княз Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство за вина при срещата му с Маслова — подсъдима проститутка, която като девойка е била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци. Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека. Изпълнението на този закон е смисълът на живота. Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват всички хора от страх да не изгубят живота си.
Толстой е създател на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото чрез насилие. На 82 години напуска имението си поради несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество. Напуска също и паразитния живот в имението, за да живее в обикновено руско село, макар придружителите му — Александра Толстая и д-р Д. Маковицки да са му предлагали емиграция в България или включване в толстоистка колония в Кавказ. Но не успява, умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.
Източник: Уикипедия
