Паша Христова е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на миналия век, известна с песните „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“ и др.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г. в град София. Израства в кв. Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се преместват в София и там се ражда Паша. След завършване на гимназия започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ – София. Завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.
През 1967 г., заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите шест творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото.
За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.
Печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец.
На 21 декември 1971 г. загива при самолетна катастрофа на летище „София“. Причините за катастрофата и преките виновни не са точно установени.
Творчество
Търсенията на Паша Христова са многопосочни – балади, популярни песни, политически песни.
Гласът ѝ е специфичен – с огромен гласов диапазон и възможности за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.
Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 година
Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка. Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две, и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата човека на борда загиват 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел 23.
Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата. Само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша.
Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“ (1972), а през 2000 г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.
През 1996 г., по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ заснема документалния филм „Спри, мое време“ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър „София“. През 2006 г. се навършват 60 години от рождението на Паша Христова. Появява се поредният биографичен филм – „Мистерията Паша“ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по bTV. В края на същата година, 35 години след жестоката катастрофа, журналистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път става ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. – неправилно свързване на въжетата на елероните. Подобни факти са споменати и в документалния филм на БНТ от 1991 г. „Оцелелите. 20 години по-късно...“ За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата. През 2009 г. по повод 50 години Българска национална телевизия в специален юбилеен сайт обявява 50 любими песни от „Златният Орфей“. След гласуване „Една българска роза“ на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни. През 2006 г. БНТ продуцира филма „Музикални следи“ по повод 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 г. БНТ излъчва филма „Здравей, обичам те“ с автор и режисьор Олег Ковачев по повод 40 години от голямата трагедия.
Източник: bg.wikipedia.org
