Ан Радклиф (по баща Уорд, 9 юли 1764 – 7 февруари 1823) е английска писателка и авторка на готически романи. Стилът ѝ е романтичен, наситен с ярки описания на пейзажи и подробни дълги пътувания, но готическият елемент се изявява чрез използването ѝ на фантастичното. В романите си Радклиф разяснява готическия елемент, обяснява привидно необяснимото, и по този начин печели уважението на публиката към жанра и спомага неговата популярност през 90-те години на ХVІІІ в.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
Много малко се знае за живота на Радклиф. През 1823 г., годината на нейната смърт, Единбург Ривю публикува следната дописка: „Тя нито се показаше широко в обществото, нито участваше в тесните кръгове на елита, а стоеше встрани, както мъничка птичка, която пее самотните си ноти, загърната в клоните и скрита от погледа.“ Кристина Росети прави опит да състави биография, но се отказва поради липса на информация.
Доколкото е известно, не съществуват портрети на Радклиф. Според Рут Фейсър „Радклиф е описвана с елегантни пропорции, доста ниска на ръст, с красиви черти и излъчване, особено очите, веждите и устата“.
Ан Радклиф е родена в Холбърн, Лондон на 9 юли 1764 г. в семейството на Уилям Уорд и Ан Оутс. Бащата е собственик на галантерия, по-късно държи магазин за порцелани в Бат. През 1878 г. Ан Уорд се омъжва за завършилия Оксфорд журналист Уилям Радклиф, съсобственик и редактор на вестника Инглиш Кроникъл. Тъй като съпругът ѝ често отсъства, Радклиф започва да пише в свободното си време. Бракът им е бездетен, но щастлив. Ан нарича съпруга си „най-близък роднина и приятел“. Приходите от романите ѝ им позволяват да пътуват често. След смъртта ѝ на 7 февруари 1823 г. се появяват спекулации, че е била невменяема, но съпругът ѝ до последно твърди, че е починала от астматичен пристъп.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
Творчество
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
Основна характеристика на творчеството на Радклиф е, че всяко свръхестествено явление получава своето рационално обяснение. В произведенията ѝ се утвърждават традиционният морал, защитават се правата на жените и рационалността побеждава.
Радклиф публикува шест романа:
Замъците Атлин и Дънбейн (The Castles of Athlin and Dunbayne), 1789.
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
Сицилиански романс (A Sicilian Romance), 1790.
Романс за гората (The Romance of the Forest), 1791.
Потайностите на Удолфо (The Mysteries of Udolpho) 1794.
Италианецът (The Italian), 1797.
Гастон де Блондвил (Gaston de Blondeville), 1826.
Публикува и том със стихове, но поезията ѝ отстъпва на прозата. След пътуването си из Европа пише пътеписа: „Пътешествие през 1794 г. из Холандия и западните покрайнини на Германия, към което са добавени наблюдения от обиколка на Езерата през 1795 г.“
Радклиф е считана за основателка на готическия роман. Въпреки че и други са писали подобна литература преди нея, Радклиф легитимира жанра. Сър Уолтър Скот я нарича „основателка на школа“. Потайностите на Удолфо е обект на пародия в Абатството Нортангър на Джейн Остин. Радклиф не одобрява посоката на развитие на жанра и пише последната си творба, Италианецът, в отговор на Монахът на Матю Грегъри Луис. Предполага се, че неодобрението ѝ е причина да спре да пише. След смъртта ѝ съпругът ѝ публикува недовършената творба „За фантастичното в поезията“ (On the Supernatural in Poetry), в която разграничава целта на нейните творби (terror, страх) с това на творбите на Луис (horror, хорър, ужас).
Радклиф оказва силно влияние върху редица по-късни автори, вкл. Маркиз дьо Сад, Едгар Алън По и сър Уолтър Скот. Подобно на нея Скот включва много поеми в прозата си, а по неин адрес заявява: „поезията ѝ е проза, а прозата ѝ – поезия. Тя всъщност беше наративен поет, и в добрия, и в лошия смисъл на думата. Романтичните пейзажи и обстановката са най-доброто в книгите ѝ; персонажите са двуизмерни, сюжетите невероятни и нереалистични с многословни обяснения и почти никакъв резултат“.
