На 15 декември 1859 г. е роден Людвик Заменхоф - създателят на есперанто.
Произход
Людвик Заменхоф е роден в Бялисток (дн. Полша), Руска империя, като първороден син в ортодоксалното многодетно еврейско семейство на Розалия (с родово име Зофер) и Марек Заменхоф. Детството му протича в многонационалния град Бялисток, в който съвместно живеят евреи, поляци, руснаци и немци.
Още: Роден е Нострадамус
Вдъхновение
От малък Заменхоф смята, че различните езици са пречка за общуването между хората и един общ език би помогнал за това. Това го вдъхновява още на 10-годишна възраст да напише пиеса в 5 действия, наречена „Вавилонска кула“. След като завършва гимназия в родния си град заминава за Варшава. През 1879 г. започва да учи медицина в Москва, но прекъсва следването си през 1881 г., когато след атентата срещу цар Александър II нараства антисемитизмът. Впоследствие продължава обучението си във Варшавския университет, където се дипломира през 1885 г. От 1884 г. практикува в Еврейската болница във Варшава, а след това в частен кабинет. В 1886 г. специализира офталмология във Виена.
Есперанто
Още през гимназиалните си години Заменхоф създава първата, примитивна версия на свой изкуствен език, наречен „Lingwe Uniwersala“ (1878). В продължение на няколко години създава следващи версии, с които се опитва да отстрани погрешни граматически страни на предните си проекти.
Още: Абел Тасман открива Нова Зеландия (СНИМКА)
През 1885 г., опирайки се на познанията си върху няколко езика, Заменхоф приключва проекта си за международен език, познат днес като есперанто. След двегодишно търсене на издател, на 26 юли 1887 г. издава учебник по есперанто на руски език. Издаването му става възможно с финансовата помощ на бащата на бъдещата му съпруга – Клара Зилберник. Още през същата година учебникът е издаден на полски, френски, немски и английски езици.
Роден е Тодор Йончев, български учител
Скоро след издаването му към учебника е проявен огромен интерес в целия цивилизован свят, и най-вече в Европа. Започва създаването на клубове от симпатизанти на есперанто и, въпреки първоначалния скептицизъм, появяват се преводи на най-популярните произведения на литературата. По инициативата на Заменхоф се създава международното есперантско движение, а самият автор се отказва от авторските си права върху изкуствения език и го предоставя на света за масово ползване. През 1905 г. във Франция се провежда първият световен конгрес по есперанто, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион.
