На 17 септември 1898 година е роден един от най-известните български поети – Христо Смирненски. Неговото творчество оставя ярка следа в българската литература, а самият той се определя като един от първите представители на постсимволизма в България. Поезията на Христо Смирненски се отличава със социална насоченост и реализъм. Смята се, че творчеството на Смирненски осъжда социалната несправедливост и представя реални събития с въздействащи персонажи. Днес Христо Смирненски се определя като важен представител на българската литература, а неговите произведения попадат в категорията на българска класика.
Христо Смирненски е роден през 1898 година в град Кукуш, който тогава е част от Османската империя. Родителите на Смирненски разполагат със скромни възможности, но се стремят да осигурят добро образование на своите деца. Цялото семейство на поета взима активно участие в църковните борби на македонските българи. След като през 1912 година избухва Балканската война, град Кукуш е освободен от влиянието на Османската империя. Радостта на местното население продължава малко време, тъй като малко след това започва Междусъюзническата война. Гръцките войски обграждат Кукуш и искат да опожарят града. Местното население е принудено да търси различни начини за бягство. Семейството на малкия Христо също е принудено да напусне града. Поетът е едва на 13 години, когато напуска родния си град и се мести с родителите си в София. В българската столица семейството на Смирненски попада в затруднено финансово положение. Въпреки липсата на средства, родителите на Христо го карат да продължи образованието си и той се записва в Техническото училище в столицата. Когато не е в учебни занятия, младото момче работи като вестникар, за да помага на родителите си.
През 1915 година той случайно попада в хумористичното издание „К’во да е”, където започва да издава различни хумористични текстове под псевдонима Ведбал. На следващата година започва да пише хумористични стихове и фейлетони за вестниците „Българан”, „Родна лира”, „Смях и сълзи” и други. През 1917 година младият Христо за първи път използва псевдонима Смирненски. Именно с него в последствие става известен в българската литература. След избухването на Първата световна война, той постъпва като юнкер във Военното училище в София. В края на 1917 година избухва Октомврийската революция, която допринася за разпространението на социалистическите идеи у нас. Въпреки опитите на българското правителство да ограничи влиянието на комунистическата идеология, в действителност социалистическите идеи намират привърженици в България. Смирненски също е почитател на социалистическата система и след като става свидетел на бруталното потушаване на Войнишкото въстание през 1918 година, става член на Комунистическата партия. Същата година той става част от редакционната колегия на „Българан” и започва да публикува различни произведения в изданието.
В края на 1919 година Комунистическата партия в България създава седмичното художествено-литературно списание „Червен смях”. Христо Смирненски участва в неговото издаване и публикува много от своите произведения на неговите страници. Периодът от 1920 до 1921 година се оказва изключително успешен за българския поет. Той публикува много свои стихотворения в седмичното литературно списание. Сред издадените му произведения се отличават „Ний”, „Червените ескадрони”, „Утрешния ден”, „Йохан” и други. През 1922 година партийното издание на Комунистическата партия помага на Смирненски да публикува стихосбирката си „Да бъде ден!”. Тя излиза в 1500 бройки, но поради големия интерес към нея е преиздадена. Стиховете в „Да бъде ден!” се отличават със сериозна социална ангажираност и осъждат социалните неравенства. Това са определя като една от най-успешните и въздействащи стихосбирки на Смирненски. Същата година, в която е публикувана стихосбирката „Да бъде ден!”, здравословното състояние на поета рязко се влошава. Смирненски се разболява от туберкулоза и въпреки че не спира да твори, тежката болест постепенно изчерпва силите му.
В началото на месец април 1923 година, семейството на Христо Смирненски го настанява в просторна квартира в Горна Баня. Благоприятният климат помага да се стабилизира здравословното състояние на поета. На 5 юни същата година Смирненски получава тежък кръвоизлив. Той незабавно е приет в болница, но здравословното му състояние продължава да се влошава. На 18 юни 1923 година Христо Смирненски умира в следствие на усложнения от своето заболяване. Българският поет е само на 24 години. Въпреки ранната си смърт, неговите произведения се превръщат във важна част от българската литература. Той оставя ярка следа в българската поезия, а творчеството му продължава да има почитатели до ден днешен.
