Ейбрахам Линкълн е 16-ят президент на САЩ и ще остане в американската история като един от основателите на Републиканската история, като първият президент от тази партия, при който бе построена трансконтиненталната железница, като човекът, предотвратил разкола на страната по време на Гражданската война между Севера и Юга.
Но основата му заслуга е отмяна на робството. Той е убедил Конгреса да приеме отмяната на робството, което става на 19 юни 1862 г., а на 1 януари 1863 г. издава Прокламацията за освобождаването на робите. Първоначално документът не се прилага в пълна степен заради военния конфликт между Севера и Юга. През декември 1865 г. е приета 13-а поправка на конституцията, която фактически отменя робството на цялата американска територия.
През 1861 напрежението достига връхна точка, когато Южните Щати решават да се отделят и образуват Конфедерацията. Президентът Ейбрахам Линкълн залага на Гражданската Война като настоява борбата да бъде за запазване на съюза, а не за освобождаване на роби. Неговата позиция спечелва благоразположението на стратегически решаващите робопритежаващи щати, които избират да останат в съюза. Известният историк Хоуърд Зин твърди : Линкълн не е непременно аболиционист. Лично той намира робството за отвратително, но неговото прекратяване не е първият приоритет на президента. Той е адвокат и има юридически поглед върху робството : Конституцията не дава на правителството правото да се намесва с робството в щатите.
Все пак Линкълн успява да премахне робството в района на Колумбия, която технически не е щат през 1862 г. Скоро след това следва и Прокламацията за Еманципация. В срока за осезаеми резултати Еманципацията не представя почти никакви, след като робството не е буквално премахнато след нейното издаване. Но все пак тя носи със себе си голяма морална сила , превръщайки войната в морално опълчение.
Формалното премахване на робството идва с 13-тата Поправка на Конституцията. През 1865 Юга е убедително победен в Гражданската Война и около 6 декември същата година Поправката е ратифицирана. Тя гласи:
Нито робство или неволен сервитут, приети като наказание за престъпление, за което съответната личност трябва да бъде навреме осъдена, трябва да съществуват на територията на Съединените Щати или което и да е друго място, което е под властта на тяхната юрисдикция.
Конгресът трябва да има правото и силата да привежда в действие този член при подходящото законодателство.
19 юни 1865, още познат като Juneteenth, е приет като датата, когато последните роби в Америка са освободени. На тази дата ген. Гордън Грейнджър отива в Галвенстън, Тексас и издава Обща Заповед Нр.3. Това се случва две години и половина след като Прокламацията за Еманципация е подписана.
Като социален манталитет обаче робството се запазва, преминавайки в брутална расова дискриминация и сегрегация. Те имат и своята ужасна обществена полиция Ку Клукс-Клан. Тези дълбоко оскърбителни за човешкото достойнство форми на обществени взаимоотношения господстват още цяло столетие едва към края на 60-те години на миналия век те са, в общи линии, преодолени.
Робството влияе на цялата нация е на социално-политическо ниво. То разединява нацията, започвайки от около 1820 продължавайки до 1860 г. В същото време се стига до там, че робството разрушава политически партийната система на страната. Защитниците и противниците на робството са в разрез и понякога буквално се борят на пода на Конгреса. По времето на Споразумението от 1850 Югът започва да негодува за разделението. Робството е извънредно дискутирано в републиката още преди войната и разединява страната още преди 1850 г. То не би сторило това ако съществуват истински крайни институции. Мисурското споразумение (1820) е важно събитие, което очертава политиката преди войната, следователно робството не е периферен приоритет за развитието на Америка до 1850 г.
Робството има силен отзвук за Юга и Севера в разнообразие от икономически, социални и политически аспекти. То е важно за Юга най-вече заради памукът. Той е също важен и за Севера, така че робството има икономически последствия и там. То също така е отговорно за социалното напластяване на Юг, и също така причинява социално политическия хаос на нацията още от преди 1850 г.