На 8 август 1974 година американският президент Ричард Никсън подава оставка заради скандала с аферата „Уотъргейт”. Засега Никсън остава единственият президент в историята на САЩ, който доброволно напуска високопоставения си пост. Причината за неговото оттегляне е огромният скандал, който избухва около аферата „Уотъргейт”. В него се разкрива, че по време на президентската кампания, Републиканската партия нарежда поставянето на подслушвателни устройства в щаба на Демократическата партия. В последствие се разкриват много незаконни схеми, които оронват имиджа на президента. Аферата „Уотъргейт” и до днес остава един от най-големите политически скандали в американската история.
Ричард Никсън получава противоречиви коментари за своя мандат като президент. Той е известен с активната си външна политика към Съветския съюз и затоплянето на отношенията с Китай. Никсън цели промяна в световните сили и засилване на западните позиции в Студената война. Той полага усилия за подобряване на отношенията между САЩ и Китай. Доказателство за това е фактът, че Никсън е първият американски държавен глава, който посещава комунистически Китай. Друго важно събитие от президентския мандат на Никсън е прекратяването на войната във Виетнам. През 1969 година той заминава за Южен Виетнам, където се среща с президента Нгуиен Ван Тиен. По време на тази визита, двамата държавни глави уговарят изтеглянето на американските бойни сили и въоръжаването на южновиетнамската армия. Въпреки че Никсън обръща по-голямо внимание върху външната политика на САЩ, той въвежда някои полезни реформи във вътрешното устройство на държавата. Американският президент се фокусира върху проблемите за опазване на околната среда. Това е причината той да създаде Агенцията за защита на околната среда. Президентският мандат на Никсън се определя като сравнително успешен, докато не избухва скандала с аферата „Уотъргейт”.
През октомври 1972 година, журналистите от вестник „Вашингтон поуст” - Боб Уудуърд и Карл Бернстейн, публикуват информация за незаконно подслушване на щаба на Демократическата партия. ФБР изнася секретни данни, че сътрудници на Никсън са шпионирали кандидатите за президент от Демократическата партия. По време на президентската кампания са заловени пет души, които са проникнали с взлом в щаба на Демократическата партия в хотел „Уотъргейт”. По-късно имената на крадците са свързани с високопоставени фигури в Белия дом. Малко след това вестник „Вашингтон Поуст” публикува списък на Републиканската партия с врагове на президента, както и „мръсни номера”, предназначени за неговите противници. „Уотъргейт” разкрива сериозна корупционна схема, беззаконие и манипулации от страна на Административния отдел на Никсън. Американският президент дълго време се опитва да омаловажи шума от скандала, но след като голяма част от неговите помощници подават оставки, неговото име излиза като основен поръчител на незаконните практики. В последствие става ясно, че президентът Никсън укрива данъци, приема незаконни дарения за своята кампания, нарежда нелегални подслушвания в щаба на политическите си опоненти и използва държавни агенции за оказване на натиск върху своите противници.
Американският президент окончателно губи доверието на собствената си партия, след като на 20 октомври 1973 година нарежда уволнението на специалния прокурор по аферата „Уотъргейт” – Арчибалд Кокс. Тази постъпка принуждава правната комисия на Конгреса да започне публични изслушвания за процедура по импийчмънт. На 5 август 1974 година се разкрива запис на президента Никсън, в който той дава нареждане да се извърши плащане на един от крадците, проникнали в хотел „Уотъргейт”. В този запис Никсън заявява своето намерение да упражни контрол върху ЦРУ и ФБР, за да се спре разследването върху определени субекти, свързани със Залива на прасетата. Три дни по-късно американският държавен глава подава оставка. Вечерта той се обръща към нацията в телевизионно изявление, като твърди, че е допуснал грешни преценки, но никога не е извършвал незаконни действия. Ричард Никсън не е подведен под отговорност. Той посвещава остатъка от живота си в опит да „изчисти” своето име. Аферата „Уотъргейт” остава един от най-големите скандали в американската история и пример за разследваща журналистика.
