Мухамед (Мухаммад ибн Абд Аллах) е роден през 570 или 571 г. в гр. Мека в Хиджаз (днешна Саудитска Арабия) - процъфтяващ за времето си търговски център на търговския път, който свързва Йемен със Средиземноморието.
Произлиза от рода Бану Хашим на племето кораиш, което управлява града. Баща му Абдаллах („раб на Бога“) умира преди раждането му, докато е на търговия в гр. Басра (днешен Ирак). Майка му Амина („благочестива“), го дава за отглеждане на дойка на име Халима (по традиция новородените се давали на дойка от племе, което живее в пустинята, за да израсне здраво, далеч от болестите и епидемиите в града), но на 4-годишна възраст, уплашена от чудна случка, известна като „отваряне на гръд“, тя го връща в града при майка му. Когато Мохамед е на 6 год., при пътуване обратно от роднинско гостуване до Медина, загубва майка си след нейно заболяване и отива при дядо си Абд ал Мутталиб, който умира след още 2 год. Бъдещият пророк остава под закрилата на чичо си Абу Талиб.
Когато Мухамед е на 12 год., пътува заедно с чичо си по търговия до Сирия. Близо до Басра минават покрай обиталището на християнски отшелник на име Бахира, който пожелава да се срещне с керванджиите, за да им каже, че с тях пътува бъдещ пророк. През 595 г. Мухаммед се връща в Мека и става пастир. По онова време родът на пророка има финансови затруднения и затова той започва работа като керванджия за богатата вдовица Хадиджа (или Хатиджа на турски), наследила 2 съпрузи. Тя е толкова впечатлена от качествата на Мохамед, че му поисква ръката. От нея той има четири дъщери и двама внуци - Ал-Хасан и Ал-Хусейн. Двамата, заедно с четиримата първи халифи на вярата, самия Аллах и пророка Мохамед се изписват като 8-те тугри в купола на всяка джамия. По отношение на поклонението към тленните останки на наследниците на Пророка възникват различията между шиитите (от шаиат Али или „другарите на Али“ - поклонници на преданието, произлизащо от Али, зетя на Мохамед) и сунитите (смятащи, че връзката между Аллах и хората трябва да бъде чрез текстовете на Корана и проповедта на Мохамед).
Когато наближава 40-та му годишнина, все още липсват външни признаци, че е забележителна личност. По онова време повечето араби са езичници, вярващи в много божества.
Около 610 г. Мохамед започва да се уединява в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на месец Рамадан. Там той пости и се отдава на молитви. Една нощ е посетен от архангел Гавраил (Джибрил), който му заповядва: „Чети“ или „Рецитирай“. Според ислямската традиция Мохамед е неграмотен и не може да чете. Впечатлен от случката, той се връща при Хадиджа, която го признава за пророк и става първия човек, приел исляма. Скоро тя е последвана от едва 10-годишния братовчед на Мохамед Али и близкия приятел на пророка Абу Бакр. В продължение на дълги години Джибрил разкрива на пророка Божието слово - съдържанието на Корана. Мохамед проповядва 3 год. само на близки приятели и познати. После, към 613 г., се отдава на публични проповеди.
Когато започва да печели привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и на 16 юли 622 г. се преселва в град Ясриб - Медина (на около 450 километра северно от Мека), където му предлагат убежище.
Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене. В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато мюсюлманите бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва през 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател. През останалите 2,5 год. от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата религия.