На 31 януари 1950 г. американският президент Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба, с което се дава нов тласък в започналата вече ядрена надпревара.
Тридесет и третият президент на Америка по-малко от пет години по-рано е наредил пускането на две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, което демонстрира американската военна мощ и окончателно слага край на Втората световна война.
Разработването на водородна бомба е отговорът на САЩ на факта, че година по-рано Съветският съюз също е сдобил с атомно оръжие.
До средата на 60-те години в клуба на ядрените сили влизат и Великобритания (1952 г.), Франция (1960 г.) и Китай (1964 г.). През 70-те години известни ядрени способности придобива и Индия, но тя и архиврагът й Пакистан официално стават ядрени сили чак през 1998 г., когато последователно в рамките на месец извършват военни ядрени опити. Въпреки разведряването през 70-те и 80-те години и съкращаването на ядрените арсенали на САЩ и СССР/Русия през 90-те години, ядрената заплаха продължава да съществува в лицето на вероятно сдобилата се с атомна бомба Северна Корея и разработващия ядрено оръжие Иран. Почти сигурно ядрено оръжие притежава и Израел. Като известно успокоение може да послужи фактът, че ако през 1985 г. атомните бойни глави в световен мащаб са били 65 000, през 2002 г. броят им е спаднал до 20 000.
Източник: Уикипедия