Версайският договор е подписан между Германия и Антантата след Първата световна война на 28 юни 1919 г. в гр. Версай край Париж.
Той е изработен (след дълги засекретени съвещания) на Парижката мирна конференция, която работи от януари 1919 г. под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Договорът встъпва в сила на 10 януари 1920 г., след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави — Великобритания, Франция, Италия и Япония. От подписалите Версайския мирен договор държави, САЩ, Хиджаз и Еквадор отказват да го ратифицират. Американският Сенат не ратифицира договора, заради нежеланието на САЩ да се свързват с участие в Лигата на Нациите (където преобладава влиянието на Великобритания и Франция), чиито устав е съставна част от Версайския договор. В замяна на това, САЩ сключват с Германия специален договор през август 1921 г., почти идентичен с този от Версай, но не съдържащ алинеите за Лигата на Нациите.
Версайският мирен договор има за цел да затвърди границите в полза на държавите-победителки. Германия не е допусната до преговорите, поради което договора се счита за диктат, срещу който германците започват да се съпротивляват. Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни.
Източник: Уикипедия
