На 27 септември 1940 година е сключен политическият военен съюз Тристранният пакт. Той представлява споразумение между три от основните държави, които участват във Втората световна война. Тристранният пакт е подписан от Германия, Италия и Япония, като в последствие се противопоставя на Декларацията на Обединените нации. Военно-политическото споразумение се сключва в Берлин и е подписано от министрите на външните работи на трите държави. Смята се, че Тристранният пакт е продължение на Антикоминтерновия пакт, който се стреми към ново разпределение на териториите и установяване на нови световни сили. В действителност, страните от Тристранния пакт търпят тежки загуби след края на Втората световна война.
Това споразумение между Германия, Италия и Япония официално декларира тяхното военно сътрудничество. Трите държави са обединени от идеята за ново разпределение на световната карта и формирането на нов глобален ред, който се основава на фашистката идеология. Според клаузите на Тристранния пакт, Япония трябва да уважава управлението на Германия и Италия, както и техния стремеж за въвеждане на нов ред в европейските държави. Това означава, че е изготвен план Европа, Африка и Близкият изток да преминат под немско и италианско командване. В същото време Германия и Италия се задължават да уважават ръководството на японската държава в източно-азиатското пространство. Според Тристранния пакт териториите от Източна Азия и Пасифика ще преминат във владение на Япония. Това е причината военното споразумение да се стреми да установи влиянието на трите държави в международен план. Пактът има още една цел. Той трябва да сближи Германия и Япония след подписването на споразумението „Молотов – Рибентроп” през 1939 година. Тогава двете държави влизат в конфликт, но след сключването на Тристранния пакт те подобряват своите отношения.
Срокът на военно-политическото споразумение е 10 години, но съществува възможност да се продължи от трите държави. Към Тристранния пакт е подготвен специален протокол, в който се предвижда създаването на обединени комисии, които ще работят в сферата на икономиката и военноморската защита. Също така е планирано да се изградят институции, които ще развият военното дело в трите държави. През есента на 1940 година още няколко държави се присъединяват към Тристранния пакт, като по този начин се превръщат в съюзник на Германия във Втората световна война. Сред тези страни са Унгария, Румъния, България и Словакия. Югославия също се включва в политическото споразумение на 25 март 1941 година, но два дни по-късно е принудена да се оттегли заради извършването на държавен преврат в страната. Подписването на Тристранния пакт първоначално води до някои преимущества за България. Страната ни си връща територията в района на Южна Добруджа, която губи след края на Първата световна война. В същото време обаче България е принудена да подкрепи Германия във военния конфликт и да прекрати политиката си на неутралитет. Така страната ни скъсва дипломатически отношения с държавите, които не са част от Тристранния пакт. След загубата на Германия във Втората световна война, подкрепата към немските войски оказва пагубно влияние върху развитието на българската държава.
Тристранният пакт започва постепенно да се разпада през 1943 година, когато Италия официално се отказва от споразумението. Окончателният край на пакта настъпва след приключването на Втората световна война. Тогава загубата на Германия и Япония във военния конфликт води до прекратяване на политическия договор. Днес Тристранният пакт се определя като едно от най-важните военно-политически споразумения, сключени по време на Втората световна война. Той има решаващо значение за развитието на държавите, които са подкрепили Германия във войната.
