Петър Тошев Младенов е политик от Българската комунистическа партия, включително държавен глава на Народна република България - последен председател на Държавния съвет и първи председател (президент) на Републиката.
Роден е в село Урбабинци (днес Тошевци), Видинско през 1936 г. Баща му Тошо Младенов е партизанин, заместник-командир на партизански отряд „Георги Бенковски“, убит в сражение през 1944 г. Майка му Стойна Герговска е починала през 2006 г.
Прапрадядото на Петър Младенов по бащина линия Младен Цеков е народен представител в I Велико народно събрание (1879 г.) и името му фигурира под №166 в списъка на депутатите от I ВНС, гласували за избирането на Александър Батенберг за княз. Впоследствие е избран за депутат и във Първото и Второто Обикновено Народно събрание (1879 и 1880 г.).
Неговият внук със същото име Младен Цеков (дядо на Петър Младенов) се сражава като старши унтерофицер от Втори конен полк в Балканската война (1912—1913) и остава военоинвалид, след като е ранен в сражение.
Петър Младенов завършва военното Суворовско училище в София през 1954 г., след което е студент по Философия в Софийския университет и завършва Международни отношения в МГИМО (Москва) през 1963 г.
След завръщането си в България работи в ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз във Видин (1963—1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966—1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969—1971, първи секретар на Окръжния комитет).
През 1971 г. става министър на външните работи и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Той е най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на Политбюро на ЦК на БКП.
През 1989 г. организира, заедно със своя състудент и приятел Андрей Луканов и с помощта на Добри Джуров и Станко Тодоров, вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Оглавява партията като неин генерален секретар до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.
Заменя Тодор Живков също и като председател на Държавния съвет на 17 декември 1989 г. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и той е избран за председател (президент) на Републиката.
На 14 декември 1989 г. в София е организирана жива верига около Народното събрание с искане да се отмени член 1. от Конституцията. Според този член на Конституцията от 1971 г.:
(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но без успех. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов произнася фразата: “По-добре е танковете да дойдат!”. До смъртта си Петър Младенов продължава да твърди, че записът е манипулиран.
След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.
Умира на 31 май 2000 г. след продължително заболяване. По разпореждане на президента Петър Стоянов е погребан с държавни почести като бивш държавен глава.
