На 16 септември 1848 година е открит естественият спътник на планетата Сатурн – Хиперион. Той е кръстен на титана от древногръцката митология – Хиперион. Според древногръцкия мит, титанът е син на бог Уран и богинята Гея. Спътникът на Сатурн е известен сред учените и с името Сатурн 7. Той е открит от братята Уилям Бонд и Джордж Бонд, както и от английския астроном Уилям Ласел. Хиперион има неправилна форма и е единственият спътник в Слънчевата система, който се върти хаотично. През годините са правени много изследвания, за да се установи каква е повърхността на спътника, но все още няма точни данни. Смята се, че Хиперион е един от най-големите спътници на Сатурн.
През 1847 година английският астроном Джон Хершел публикува научен труд, в който твърди, че все още има неоткрити спътници около планетата Сатурн. Така започва усилено наблюдение на планетата, докато през 1848 година братята Бонд не установяват съществуването на Хиперион. Въпреки че откритието на спътника принадлежи на двамата братя, английският астроном Уилям Ласел пръв издава научен труд с тази информация. Затова за откриватели на Хиперион се определят тримата астрономи. След своето откритие, в продължение на много години естественият спътник се превръща в обект на изследвания. В последствие се установява, че Хиперион е едно от най-големите тела в Слънчевата система, което има явна несферична форма. Възможно е формата на спътника да е придобита в следствие на сблъсък с друго тяло преди много години. Диаметърът на Хиперион е между 350 и 1000 километра. Спътникът има голям кратер на повърхността, който е с дълбочина 10 километра.
В продължение на много години учени се затрудняват да установят какъв е съставът на Хиперион. След редица изследвания в тази област, става ясно, че спътникът има ниска плътност и се състои предимно от лед. Смята се, че неговата повърхност е покрита с лед и малки примеси от скални образувания. В същото време повърхността на Хиперион е по-тъмна от останалите спътници на Сатурн. Предполага се, че спътникът притежава някакъв неизвестен елемент, който все още не може да се установи. По време на полета на космическия апарат Вояджър 2, той прави снимки на Хиперион от разстояние. Благодарение на тях се установява, че спътникът е покрит с остри ръбове и дълбоки кратери, които му придават форма на сюнгер. От записите на апарата Вояджър 2 става ясно, че Хиперион е единственият спътник в Слънчевата система, който продължава да се върти хаотично. Това означава, че неговата ос на въртене е непредсказуема и не може да се предположи в коя посока ще се завърти. Хаотичното въртене на Хиперион е в следствие на неговата неправилна форма и факта, че се намира в орбитален резонанс с друг спътник на Сатурн – Титан.
През 2005 година космическият апарат Касини преминава най- близо до Сатурновия спътник. От записите на апарата се установява, че по-голямата част от Хиперион е празно пространство. Смята се, че заради своя състав, кратерите на спътника остават непроменени във времето. Въпреки всичко Хиперион остава един от най-големите спътници на планетата Сатурн, а това го превръща във важна част от цялата Слънчева система.
