На 22 септември 1981 година повторно е открит паметникът на Незнайния войн в София. Монументът е разположен в южната част на базиликата „Света София”. Той е създаден в знак на почит към всички български войници, които са жертвали живота си в името на българската държава. Паметникът се състои от „вечен огън”, пръст от най-важните бойни сражения от Руско-турската война, както и статуя на легнал лъв. Монументът на легналия лъв е част от предишния облик на паметника и е дело на прочутия български скулптор Андрей Николов. Освен това като част от паметника на Незнайния войн са пилоните с българското знаме и каменна плоча с надпис. Този монумент е една от най-големите забележителности в София и посещавано място при отбелязване на български национални празници.
Идеята за създаване на подобен паметник се появява още през 1918 година. Тогава се формира специална комисия, която се заема с подготовката на проекта, събирането на средства и изграждането на самото съоръжение. През 1922 година тогавашният министър на народното просвещение, Стоян Омарчевски, предлага да се създаде фонд, който ще ускори процеса по събиране на средства за монумента. Въпреки сформирането на подобен фонд, изготвянето на проекта за самия паметник се забавя с още няколко години. През 1926 година, след поредица от оспорвани дебати, специалната комисия възлага изработката на монумента на известния български скулптор Андрей Николов. Той получава привилегията сам да избере мястото на паметника. Скулпторът определя южната страна на базиликата „Света София”, като се взима решение монументът да представлява символичен гроб в памет на всички загинали войни на България. През 1933 година проектът за паметника е окончателно готов, а през 1936 година неговата изработка е завършена. Поради някои административни проблеми, тържественото откриване на монумента се отлага с няколко години. Едва през 1941 година цар Борис III официално открива паметника. Неговият първоначален вид се състои от бронзовата статуя на лъва, постамент на гранитен саркофаг и два метални кръста.
По време на бомбардировките над София през Втората световна война, паметникът е почти разрушен. След смяната на политическия режим през 1944 година, тогавашното ръководство взима решение за премахването на монумента. Паметникът е изцяло разрушен, а скулптурата на легналия лъв е поставена на кръгъл постамент пред входа на бившата царска резиденция „Врана”. При началото на строежа на магистрала „Тракия”, статуята на лъва безследно изчезва. Няколко години по-късно, през 1975 година, скулптурата на легналия лъв е открита и е предадена за съхранение във Военноисторическия музей в София.
През 70-те години на 20.век, социалистическото управление започва да обсъжда идеята за създаване на нов паметник на Незнайния войн. След продължителни дискусии, които продължават няколко години, в крайна сметка се взима решение да бъде възстановена по-голямата част от облика на стария монумент. В последствие се решава той да бъде изграден на предишното място – южната страна на базиликата „Света София”. През 1980 година архитект Никола Николов започва изграждането на новия монумент. Паметникът в съвременния си вид е открит с официално тържество на 22 септември, 1981 година. Той представлява саркофаг, в който са сложени 15 гилзи със свещена земя от различни райони на България. Целта на паметника е да отдаде почит към всички загинали войни, които са дали живота си в името на българската държава. Точно зад саркофага е разположен „вечен огън”, който е запален с пламък от връх Шипка. В цялата композиция на паметника е включен легналият лъв, който е бил част от предишния монумент.
Днес паметникът на Незнайния войн се определя като една от най-големите исторически забележителности в София. Това е мястото, където всяка година започва честването на 3 март, като се издига националното знаме. Този монумент е част от историческото наследство на българската столица и е важно място за посещения при различни национални празници.
