На 8 септември 1898 година се извършва официалното освещаване на българската православна църква „Свети Стефан” в Истанбул. Това е единствената православна църква в света, която е изградена от железни елементи. Заради специфичната си конструкция, „Свети Стефан” е известна в историята като Желязната църква. Нейното освещаване е извършено от Екзарх Йосиф I и митрополитите на Княжество България. Църквата „Свети Стефан” има важна роля в българската история и допринася за съхранението на православната вяра. Днес тя се възприема като символ на православната религия в Истанбул.
Идеята за построяване на православна църква в Цариград, днешен Истанбул, придобива популярност още през 1849 година. Тогава в османския град има голяма българска колония, която се състои близо 50 000 души. Тези хора имат нужда от собствен религиозен храм. Поради тази причина българинът Стефан Богориди, който заема длъжността на османски държавник, отстъпва една от своите земи за построяването на православна църква. Дворът, който Богориди дарява на българите, се намира в цариградския квартал Фенер, на самия бряг на залива Златният рог. В близост до дарената земя е разположено седалището на Вселенската патриаршия. В самия двор са изградени три постройки – една дървена сграда и две по-малки каменни къщи. На 17 октомври 1849 година турският султан издава заповед, която гласи, че българите могат да си създадат собствен молитвен храм в Цариград. Така първият етаж на дървената сграда временно е превърнат в православен параклис. Постепенно цялата сграда се ремонтира и се изгражда като самостоятелен храм, който носи името „Свети Стефан”. Той е кръстен в чест на дарителя Стефан Богориди. През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и на тяхно място е издигната малка постройка, която в последствие се превръща в седалище на Българската екзархия.
На 25 юни 1890 година е издаден нов документ от султана, който гласи, че Българската екзархия може да построи нов храм на мястото на дървената църква „Свети Стефан”. Така започва изготвянето на проекта за изграждане на Желязната църква. През 1892 година Екзарх Йосиф I поставя първия камък на православния храм. През този период се появява изследване на турския архитект Ховсеп Азнавур. Неговото проучване гласи, че теренът, върху който е разположен храмът е много нестабилен. Азнавур смята, че една желязна конструкция има по-големи шансове да издържи лошите подпочвени условия. Така се взима решение храмът „Свети Стефан” да бъде изработен от сглобяеми железни елементи. Изпълнението на архитектурния проект се възлага на австрийската фирма „Ваагнер”. Железните плоскости на църквата се изработват във Виена в продължение на 2 години. През 1895 година те са откарани с железници до Триест, а оттам са натоварени на параходи за Цариград. Междувременно е изграден скелетът на църквата, който е от стомана. Железните плоскости са разположени отстрани, във външната фасада на църквата, като са монтирани с близо 4 милиона гайки и нитове. Православният храм представлява трикорабна базилика, която е с кръстообразна форма. Изграждането на църквата „Свети Стефан” струва близо 1 милион франка на българската държава.
След редица трудности и непредвидени обстоятелства, на 8 септември 1898 година православният храм „Свети Стефан” е тържествено осветен. От дървената сграда е запазен само напрестолният камък, който се е намирал на олтара. „Свети Стефан” не е единствената желязна църква в света. Изграждането на подобни храмове е много популярно в британското общество. Британците използват железни плоскости, за да построят църкви в отдалечените райони, които са под влиянието на Британската империя. Въпреки това „Свети Стефан” е единственият железен православен храм в света. Днес православната църква се е превърнала в една от най-прочутите и посещавани забележителности на Истанбул.
