Васил Иванов Кунчев е роден на 6/18 юли 1837 година в Карлово в семейството на занаятчията Иван Кунчев и Гина Караиванова. Учи в Карловското взаимно училище, а след това в Старозагорското класно. Под влияние на вуйчо си хаджи Василий през 1858 година Васил Кунчев става манастирски послушник под името Игнатий, а две години по-късно и дякон.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
През пролетта на 1862 година от Карлово през Ниш двадесет и пет годишният дякон Игнатий отива в Белград и постъпва в Първа българска легия, организирана от Георги Стойков Раковски. Тук Васил Кунчев получава първото си бойно кръщение в битката с турския гарнизон на 3 юни с.г.
След неуспеха и разтурянето на легията, Левски се връща в Българско. По донос на вуйчо си хаджи Василий е арестуван и за кратко лежи в затвора в Пловдив. Със застъпничеството на д-р Р.Петров, лекар в Първа българска легия и на руския вицеконсул в Пловдив, българина Н.Геров, той е освободен. Известно време е учител в село Войнягово, Карловско (1864-1866) и в добруджанското село Еникьой (1866-1867).
През ноември 1866 година Левски отива в Яш, за да търси връзка с Г. Раковски и да сондира бъдещите му политически планове. По това време активизирането на българската емиграция е свързано и с подготовката на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. По препоръка на Раковски Левски е избран за знаменосец в четата на Хитов, която през 1867 година след тримесечен преход по Балкана се спасява на сръбска територия. Повечето от четниците се включват в състава на организираната през есента на с.г. от Добродетелната дружина Втора българска легия в Белград.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
Васил Левски също постъпва в легията, но претърпява сериозна операция. По-късно прави опит да се свърже със своите другари, но е арестуван в Зайчар и прекарва известно време в затвор. След разгрома на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в горещото лято на 1868 година, българската политическа емиграция преживява криза.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
Левски се завръща в Румъния и също преосмисля досегашния опит. През зимата на 1868 година той се запознава с Христо Ботев. Васил Левски осъзнава, че неуспехите се дължат до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Изходът той започва да търси в целенасочена и последователна агитация в България , в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от българското общество. И се решава да провери правилността на своите разбирания.
На 11 декември 1868 година с параход от Турну Мъгуреле Левски тръгва за Цариград. От османската столица започва т. нар. първа обиколка във вътрешността на страната, подпомогната от Българско общество и финансирана лично от Димитър Ценович с тридесет турски лири (турската лира е златна монета, равна на 100 или повече гроша).
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
До 24 февруари 1869 година, когато се връща в Румъния, Левски вероятно посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен, Никопол (виж карта на обиколките). Целта на тази обиколка е да се набере информация за реалното състояние и за политическите настроения в страната.
След двумесечен престой в Букурещ Левски предприема т.нар. втора обиколка в Българско (1 май – 26 август 1869). Иван Касабов, който стои зад политическата група Млада България, отпечатва Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана, която трябва да легитимира действията на Васил Левски. Той посещава Никопол, Плевен, Карлово, Пловдив, Пазарджик, Перущица, Стара Загора, Чирпан, Сливен, Ловеч, Търново, Габрово, Севлиево, Трявна (виж карта на обиколките). Някои изследователи приемат, че по това време Левски създава и първите комитети в Ловеч, Плевен, Карлово и другаде, но тези твърдения се основават на несигурни документални податки, главно мемоарни свидетелства.
От август 1869 до май 1870 година Левски е във Влашко. Взема участие в дейността на читалище Братска любов. Подписът му е сред тези на 24-те лица, упълномощили Димитър Ценович и Любен Каравелов да вземат участие в
Учредителното събрание в Браила за създаване на Българско книжовно дружество (септември 1869 година). От това време са интензивните контакти на Левски с Любен Каравелов, който на 7 ноември 1869 година издава брой първи на своя политически вестник Свобода. Около неговата редакция се групират съмишленици, които ще поставят началото на новата организация Български революционен централен комитет (БРЦК).
Но обединението около един център и една идея не се оказва лесно осъществимо. След продължителни разгорещени спорове как на дело да се приложат вижданията на съмишлениците около БРЦК, през пролетта на 1870 година Левски напуска Букурещ и решава сам да се заеме с осъществяването на идеята за създаване на комитети вътре в страната и с практическа подготовка на революцията.
Макар дейността на Левски през 1870 година да е слабо документирана, установено е, че за около година и половина той изгражда широка комитетска мрежа. Начело на вътрешната революционна организация (ВРО) поставя Ловешкия комитет (БРЦК в Българско или Привременно правителство), а постоянните връзки с емиграцията се осъществяват по специално изградени конспиративни канали, основният от които минава през Турну Мъгуреле чрез търговеца Данаил Хр. Попов. През есента на 1871 година Васил Левски с помощта на Ангел Кънчев изготвя Проектоустав на БРЦК , известен като Нареда на работниците за освобождението на българския народ. Документът е разпратен на частните революционни комитети и на дейците в емиграция, за да бъде обсъден. Натрупал богат идеен и практически опит, в края на 1871 и началото на 1872 година тактическите виждания на Васил Левски за осъществяването на бъдещата революция са прецизирани и видни в обширната кореспонденция, която той поддържа.
С разрастването на комитетската мрежа в страната и за по-добро координиране на действията с комитета в Букурещ става очевидна необходимостта от провеждане на общо събрание. То се провежда в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година. След продължителни дискусии делегатите приемат програма и устав и избрат Л. Каравелов за председател на БРЦК. Левски получава пълномощно единствен да представлява БРЦК във вътрешността на страната и да ръководи работата от името на централното ръководство.
След Общото събрание Левски се завръща в България и пристъпва към структурни промени във вътрешната революционна организация. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут с останалите комитети. В практиката на комитетските дейци окончателно се налагат конспиративните принципи, тайната полиция и революционния терор.
През лятото и есента на 1872 година за улеснение и прецизиране на работата Левски създава и първите окръжни центрове. По същото време обаче се появяват и симптомите на криза в революционната организация, породени основно от липсата на пари. В известна степен те са резултат и от нарастващата съпротива срещу еднолични решения на Левски по важни стратегически и тактически въпроси.
В тази ситуация на 22 септември 1872 година Димитър Общи осъществява успешно обира при Арабаконак. В ръцете на комитетските дейци попадат 125 000 гроша. Скоро турската власт залавя извършителите. Предварителното следствие и съдебното дирене на Извънредната комисия установява мащабите и дейността на вътрешната организация, връзките с БРЦК в Букурещ. Част от заловените, начело с Димитър Общи, правят самопризнания и разкриват ролята на Васил Левски.
На път за Румъния, където щял да се срещне с Каравелов, за да обсъдят ситуацията, Левски се отбива в Ловеч за комитетската архива. Вследствие на предателство сутринта на 27 декември 1872 година е заловен в ханчето на село Къкрина. Изправен е на съд в София. На 6/18 февруари 1873 година Васил Левски е обесен.
Апостолът на свободата оставя ценно архивно наследство. Идеите му за свободна и просперираща България са актуални и днес.
