На днешния ден, през 1415 година, на клада е изгорен един от символите на Просвещението и Реформацията не само в Чехия, но и в Европа – Ян Хус. Негови са сакралните думи, които важат с пълна сила и до днес за огромна част от човечеството: Sancta Simplicitas (О, свещена простота).
Ян Хус е роден през 1369 година, но за детството му почти няма сведения. Роден е в малкото чешко селце Хусинец в семейството на небогат земеделец. В Пражкия университет, където учи, е известен като Ян от Хусинец, съкратено впоследствие на Ян Хус, с което име остава в историята.
Популярността на Хус нараства главоломно като лектор в Пражкия университет. Там той преподава и като свещеник, а през 1409 година става и ректор на учебното заведение.
Тезите на Хус са революционни – той отрича поведението на германското духовенство, което от векове определя начина на живот по чешките земи, изказва се против трупането на богатства от църквата и порочната практика на търговията с индулгенции, която стига своя пик през следващия век и отрича, че католическата църква и свещениците са единственият път към вечното спасение на хората. Хус твърдо вярва, че спасението на човешката душа зависи само от Божията воля. Той пише произведенията си на чешки език, съставя чешка граматика и превежда латинската библия Вулгата на чешки език. Под негово ръководство в Пражкия университет започва отстраняване на германските професори и замяната им с чешки, като кулминацията е избирането на Хус за ректор на Пражкия университет.
Това, което прелива чашата на търпението на Рим към Хус, е неговото смело прокламирано виждане, че папата не е Божи наместник на Земята и искането му да бъде създадена чешка църква, която да съществува извън лоното на папската курия.
Ян Хус бива отлъчен от Църквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. Три години по-късно е призован да се яви на съд пред Констанцкия събор в град Констанц Германия, където е осъден като еретик. Присъдата му е прочетена на 6 юли 1415 г. от Одоне Колона, бъдещия папа Мартин V. Като еретик е изгорен на клада, която вече била приготвена на централния площад в града.
Когато го привързали за стълба и натрупали около него дървата за кладата, придружаващият го кардинал му предложил за последен път да се отрече от учението си. Ян Хус категорично отказал. Той остава верен на думите си, произнесени в една негова проповед: "Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми". След отказа му да се покае, палачът запалил кладата. Тъй като огънят не се разгорял бързо, една старица, случайно попаднала на мястото на екзекуцията, хвърлила няколко сухи съчки в огъня. Виждайки това, Ян Хус, чийто съзнателен живот преминал в защита на бедните, произнесъл: Sancta Simplicitas!, или "О, свещена простота!"
Хуситските войни
Мъченическата смьрт на Хус предизвиква силно недоволство, насочено срещу свещенниците на Ватикана. Чехия се разделя на два лагера, католически и хуситски. Наложена е цялостна и принудителна секуларизация на църковните имоти. Същевременно се разширява обществено-народното движение, като селяните се опълчват срещу светските феодали, немската върхушка и императора. Пражкият градски плебс извършва погром срещу немския патрициат и сваля градския съвет, като седем от членовете му са убити - Първа Пражка дефенестрация на 30 юли 1419 г.
През същата година умира бохемският крал Вацлав IV. Правото върху трона принадлежи на неговия брат, ненавиждания в цяла Чехия император Зигмунд Люксембургски, който не се колебае да използва военна сила, за да реализира това си право. Открито подкрепен от папата след събора в Констанц, той е заинтересован да потуши хуситското движение. Императорът и папата обявяват кръстоносен поход срещу хусистите. В петте последователни кампании на този поход се включват (по различно време) благородници и войници от Унгария, Полша, Майсен, Тюрингия, Саксония, Лужица, Хесен, Силезия, Австрия, Малтийския орден, Италия, Бранденбург, Горен Пфалц и Бавария.
През 1422 г. хуситите, предвождани от Едноокия Ян Жижка, спечелват важна победа край Немечки брод. Отблъсквайки нашествието на немците, хуситите навлизат в Саксония, Бранденбург и Прусия, но липсата на единодушие в командването им попречва да постигнат окончателна победа. Умерените хусити каликстинци, които обединяват дребни благородници, по-богати рицари и граждани не издигат някакви други политически и обществени искания освен секуларизация на църковните имоти и богослужене на чешки език. Лагерът на радикалните таборити (по името на крепостта Табор), включващ обеднелите рицари, по-бедните занаятчии и селяни, от своя страна настоява за създаване на свободни църковни общини без висша духовна йерархия и разпространява призиви за равноправие и борба с угнетителите. През 1434 г. каликстинците и католическите лоялисти обединяват силите си и разгромяват таборитската войска в битката на Чешки брод. Умерените признават Зигмунд Люксембургски за крал на Чехия и на 23 август 1436 г. той получава чешкия трон.
В резултат на поражението на революционното хусистко движение, в Чехия е установен съсловен строй с надмощие на шляхтата. Програмата на Ян Хус, в която той проповядва обществено равенство, не е осъществена. През XV в. селяните попадат под пълната зависимост на шляхтата и са закрепостени към земята.
Източник: Уикипедия
