Желю Митев Желев е български философ (доктор на философските науки) и политик - държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
Избран е от Народното събрание, след оставката на Петър Младенов, за председател (президент) на Републиката през 1990 г. Негов заместник-председател (заместник-президент) е Атанас Семерджиев.
Първи президентски избори (1990)
Статут
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
На 3 април 1990 г. IX Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
Процедура за избор
Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2).
Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът).
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1).
Прекратяване на пълномощията
Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1).
Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3).
Изборни резултати
Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник”, брой 29 от 10 април 1990 г.
Втори президентски избори (1990)
Процедура на изборите
Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, във връзка с подаването и приемането от Народното събрание на оставката на Петър Младенов (20 юли 1990). Той се произвежда по същите процедурни правила, както първият избор. Гласува се в 6 тура, докато един от кандидатите набира необходимото мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.
На 30 юли от името на парламентарната група на БСП Александър Лилов заявява, че неговите колеги са решили да оттеглят кандидатурата на Чавдар Кюранов, „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република”. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси”.
На 31 юли Петър Дертлиев оттегля кандидатурата си.
На 31 юли Елена Кирчева съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на Виктор Вълков. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатите: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам”.
На 31 юли Стоян Ганев номинира като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили Желю Желев. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи кандидатурата на Желю Желев, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев - от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста.
Избор на вицепрезидент
При издигането на кандидатурите за държавен глава БСП номинира за вицепрезидент Велко Вълканов, СДС – Петър Берон, а БЗНС не издига претендент за поста. При оттеглянето на кандидатите за президент Чавдар Кюранов, Петър Дертлиев и Виктор Вълков и номинирането на Желю Желев също не е посочена кандидатура за негов заместнк.
На 1 август, веднага след като е избран за президент, Желю Желев предлага за свой заместник генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против”, а 2-ма се въздържат.
Източник: Уикипедия
