Договорът от Лисабон е международен договор между 27-те държави-членки на Европейския съюз (ЕС), подписан на 13 декември 2007 година в Лисабон по време на португалското председателство на ЕС и влязъл в сила на 1 декември 2009.
Договорът от Лисабон реформира Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и последния Договор от Ница от 2001 година. При това Договорът от Лисабон поема и една съществена част от Договора за Европейска конституция, която е отхвърлена през 2005 година на референдуми във Франция и Холандия. За разлика от конституционния договор, Договорът от Лисабон не заменя ДЕС и ДЕО, а ги променя. Официалното название на договора е „Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност“.
Сред нововъведенията на Лисабонския договор, са юридическото сливане на ЕС и ЕО, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта Полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законодателството на ЕС, въвеждането на Инициатива на европейските граждани, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързан с „Хартата на основните права“.
Към ноември 2009 г., всички страни-членки на ЕС са ратифицирали договора. България е шестата държава-членка, одобрила Лисабонския договор чрез парламентарна процедура, когато на 21 март 2008 година Народното събрание гласува Закона за ратифициране на Лисабонския договор.
Договорът от Лисабон заменя Европейската конституция, като се предвиждаше процеса по неговата ратификация да приключи до края на 2008 г., така че той да влезе в сила преди изборите за Европейски парламент през 2009 г. На 12 юни 2008 г., обаче, договорът е отхвърлен на референдум в Ирландия, единствената страна, в която такъв е задължителен, което предполагаше че договорът нямаше да може да влезе в сила. По-късно бе насрочен втори референдум, този път с позитивен резултат. Договорът влиза в сила на първото число на месеца, следващ месеца на последната ратификация състояла се през ноември 2009 г.
Източник: Уикипедия
