На 24 септември 1973 година западно африканската държава Гвинея-Бисау обявява своята независимост. Тя дълго време е част от колониалната политика на Португалия. Въпреки че през 1973 година успява да извоюва своята свобода и да се превърне в самостоятелна държава на световната карта, днес Гвинея-Бисау е една от най-бедните страни в света. Тя има слабо икономическо развитие и голямо население, което живее на ръба на мизерията. Гвинея-Бисау все още не може да установи силни позиции в международен план и да се превърне в една от водещите държави на африканския континент.
Въпреки лошото си развитие, африканската държава притежава добро разположение. Гвинея-Бисау има северна граница със Сенегал, на югоизток граничи с Гвинея, а на запад е разположена на бреговете на Атлантическия океан. Бреговата линия на африканската държава е ясно разделена. Тя се отличава с речни естуари и малки острови. Гвинея-Бисау се състои от 60 острова, които се намират в архипелага Бижагош. Крайбрежието на африканската страна се отличава с гъста мангрова растителност и много блатисти местности. На територията на Гвинея-Бисау има 3 големи реки, които преминават през цялата държава. Те се наричат Кашеу, Жеба и Корубал. В източната част на страната се намират северните възвишения на планината Фута Джалон. Климатът в Гвинея-Бисау е субекваториален с продължителни летни дъждове. Това е причината в африканската държава да няма добро земеделие. Основната прехрана на местното население идва от риболов. Въпреки това в Гвинея-Бисау се отглеждат фъстъци, кокосови палми, ориз, какао, захарна тръстика и други. Страната е на шесто място в света по производство и износ на кашу. Страната е богата на дървесина, но поради лошата си икономика не притежава нужните технологии за нейното обработване.
Историческите данни свидетелстват, че Гвинея-Бисау е създадена през 9.век. Тогава тя е част от територията на Гана. През 13.век избухва война и африканската държава става част от средновековната страна Мали. Тя остава под малийско командване до 1446 година. Тогава португалците завладяват част от африканските територии и превръщат Гвинея-Бисау в португалска колония. През 17.век търговията с роби развива този район и помага за процъфтяването на икономиката. През 1879 година местното население на Гвинея-Бисау се присъединява към администрацията на Кабо Верде. В същото време започва сформирането на различни революционни отряди, които целят да извоюват независимост на държавата. През 1956 година Амилкар Кабрал оглавява национално освободителните движения в африканската държава. Борбата за независимост на Гвинея-Бисау е подкрепена от социалистическите държави СССР, Китай и Куба. Смята се, че Кабрал получава финансиране от партиите на социалистическите държави. На 24 септември 1973 година Гвинея-Бисау най накрая успява да извоюва своята независимост. Малко преди това Амилкар Кабрал е убит и ръководството на националното освободително движение се поема от неговия брат – Луиш де Алмейда Кабрал. През 1984 година в Гвинея-Бисау е избран Държавен съвет и е приета нова конституция. През 1991 година пък е въведена многопартийна система на управление.
Днес африканската държава се преобразува в република. Тя има президентска институция и правителство, което се ръководи от министър-председател. Законодателната власт се установява от еднокамерен парламент, който се състои от 100 души. Мандатът на правителството е 4 години. Въпреки стабилното си държавно устройство, Гвинея-Бисау има зле развита икономика. Това поставя населението на страната на прага на бедността. Тя е една от най-слабо развитите държави в Западна Африка. Днес Гвинея-Бисау продължава да усъвършенства своята икономика и да се опитва да затвърди влиянието си в международен план.
