Бомбардировките на Югославия от НАТО са военна операция, извършена от 11 държави-членки на НАТО срещу Съюзна република Югославия по време на Войната в Косово. Ударите започват на 24 март 1999 г. и прекратяват на 11 юни 1999 г. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила“, а в американския щаб тя е известна като операция „Благородна наковалня“.
Официалната причина за бомбардировките е югославската местна операция „Подкова“, която цели етническо прочистване на Косово според военното разузнаване на НАТО, които водели до големи човешки жертви - загиват стотици граждани. Това е втората голяма бойна операция на НАТО след операция "Преднамерена сила" в Босна и Херцеговина през 1995 г. Тя е извършена без съгласието на Общото събрание на ООН.
Бомбардировките водят до оттеглянето на югославските войски от Косово и установяването на Временната администрация на ООН в Косово. По-късно е организиран Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, който решава, че югославските сили за сигурност са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на гражданското население в Косово – главно по време на операцията на НАТО.
Югославската армия, с върховен главнокомандващ Слободан Милошевич и началник на Генералния щаб генерал Драголюб Ойданич, води отбранителни сражения срещу натовските самолети като 2 от тях един „Ф 117“ са свалени от Югославската противовъздушна отбрана.
На 28 април 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила", което дава право на самолети на НАТО да преминават през въздушното пространство само след завръщане от бойни полети посока от запад на изток (както е записано в нотата отговор на българското правителство до НАТО, разрешаваща коридора, но нямащи право да излитат за осъществяване на въздушно нападение над СР Югославия, тъй като България декларира пълен неутралитет.
