Битката на Каталаунските полета (северна Галия) е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спират ордите на хуна Атила.
През 451 г. хунският съюз, воден от Атила, нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При обсадата на град Аврелиан (дн. Орлеан), предводителят на хуно-германската войска внезапно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от "последния римлянин" Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталаунските полета (област, обитавана от някогашните белгийски племена катулани), простиращи се на 200 км от запад на изток и на 150 км от юг на север. Изборът на мястото на битката бил предоставен на Атила, който избрал Мариакската равнина, близо до съвременния град Троа, удобна за действие на конницата му. През юни 451 г. двете войски били готови. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, тъй като гаданията за изхода на битката, били неясни. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с гръб към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от построените войски се намирал хълм. Той се намирал вляво от римската бойна линия и вдясно от хунската такава. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в различни лагери, обособени по етнически признак.
На 15 юни 451 г. Атила разделил силите си на три части - център и две крила. Той застанал начело на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската конница и пехота, оглавявана от Валамир (от рода на Амалите), Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под ръководството на Ардарих и другите предимно пеши съюзници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил съставен от хунската конница, левият фланг бил предимно конен, а десният - съставен главно от пешаци.
Аеций подредил съюзниците си по подобен начин, вземайки предвид главно етническата принадлежност на войниците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил съставен от вестготи, водени от крал Теодерих І и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка вестготска конница. Аеций лично оглавил левия фланг, разположен на пресечена хълмиста местност. Тук били разположени гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика (п-в Бретан) - летициани, олибриони, рипарии; отряд вестготи, водени от другия син на Теодорих - Торисмунд; саксонко и бургундско опълчение, франкска пехота, оглавявана от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, тъй като Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била разположена аланската конница на Сангибан - заклети врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение.
Силите на противниците били толкова големи, че Атила дълго отлагал началото на битката. Започнали я римляните. Сражението започнало към 15:00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова конница. Хуните им отговорили със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. Войските и от двете страни били съставени предимно от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се ожесточена битка. Аеций нанесъл основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила отговорил с обща атака по целия фронт, но главният му удар бил насочен в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно сражение, ожесточено съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал благодарение на упоритата отбрана на римската и франкската пехота. Контраатаката на Теодорих срещу остготите на десния фланг била успешна, макар че в завързалата се сеч той бил убит. Вестготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд заели хълма и отбили хунската контраатака. В това време самият Аеций оглавил настъплението срещу гепидите. Така въпреки, че центърът на войските му бил отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започнали да обхващат хунските флангове. Последните започнали да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече клоняла все повече към Аеций. Визиготите на Торизмунд се спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбили остготите. Нощта не позволявала битката да продължи и Атила наредил всеобщо отстъпление. Отделни яростни схватки продължили през цялата нощ. Противниковите войски се смесили и настъпил хаос. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира доста пооределия си център, но се натъкнал на хунски части и сам се оттеглил във визиготския лагер, оставайки там до утрото.
Загубите на двете войски били огромни. Приблизително 165 хиляди човека били убити. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски в лагера си, очаквал щурм, готов да се бие докрай. Той заповядал да се направи клада и възнамерявал да се хвърли в нея, за да не попадне в ръцете на врага.
Визиготите, които били основната цел на хунската инвазия в Галия, с нетърпение чакали сигнал за атака. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и с вождовете на съюзните племена. Израстнал сред готи и хуни, той считал вторите за по-малко опасни за Империята. Хуните не възприемали римския начин на живот. Отблъснати, те щели да се завърнат обратно в степите си. Напротив, победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята.
Така че Аеций не атакувал, той даже не обсадил лагера и така позволил на хуните да се оттеглят зад Рейн. Той все още се надявал да ги използва като противовес на готската заплаха, но надеждите на "последния римлянин" не се сбъднали.
Източник: Уикипедия
