На днешния ден, през 1915 г, немският физик-теоритик Алберт Айнщайн публикува труда си "Общата теория на относителността". По това време той е гостуващ преподавател в Лайденския университет и член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.
За изграждането на своята теория Айнщайн тръгва от два основни принципа - за относителността и за постоянната скорост на светлината. Той дори разширява принципа за относителността върху цялата физика, включително и електромагнетизма.
Най-известният резултат от теорията на специалната относителност е равенството E=mc2 . С други думи, когато едно тяло поема енергия, масата му се увеличава, и обратно - когато излъчва енергия, масата му намалява. Маса и енергия са двете лица на една и съща действителност. Формулировката на тази теория бива публикувана през 1905 г.
Общата теория обединява специалната теория на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. Тя постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки.
От двете теории на относителността може да се направи следното заключение: "Всички наблюдатели, независимо по какъв начин се движат, имат право да твърдят, че те са стационарни и "останалият свят минава покрай тях", стига да включат подходящо гравитационно поле в описанието на заобикалящата ги среда."
Едва две години след публикуването на Теорията за относителността се ражда и модерната космология, малко по-късно поставя и началото на модерната астрофизика.
