На 2 декември 1925 г. Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността.
10 открития, които доказват, че Айнщайн е бил прав за Вселената, и 1, което доказва, че греши
Същност
Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процес.
Още: Падането на антиматерията „затвори“ антигравитацията
Терминът теория на относителността е въведен от Макс Планк през 1906 г. с цел да подчертае ролята на принципа на относителността в специалната теория на относителността (и по-късно на общата теория на относителността). Понякога се използва като еквивалент на понятието „релативистка физика“.
Пътуването във времето е възможно без времеви парадокси
Събирателен термин
В по-тесен смисъл това е събирателен термин, който се отнася за специалната и общата теории на относителността на Алберт Айнщайн. Специалната теория на относителността се отнася до процесите, при които може да се пренебрегне гравитацията, а общата теория на относителността е теория на гравитацията, която обобщава Нютоновата.
В историята на физиката терминът теория на относителността се използва понякога за разграничаване на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните последователи, отхвърлящи концепцията за етера като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни предшественици като Хендрик Лоренц и Анри Поанкаре.
Още: Във вътрешността на Земята може да се открият доказателства за изменена гравитация
