Гай Юлий Цезар ( 12 юли или 13 юли, 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е. - 15 март, 44 пр.н.е.), е римски военен и политически лидер и един от най-влиятелните мъже в световната история. Изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в Римска империя.
Политик, верен на популарската традиция, формира неофициалния първи триумвират с Марк Лициний Крас и Гней Помпей Магнус, който доминира римската политика за няколко години, но негова върла опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Експанзията му в Галия разширява римския свят до Атлантическия океан. Цезар също организира първата римска инвазия в Британия през 55 пр.н.е.. Разпадането на триумвирата обаче води до неизбежен срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през Рубикон, Цезар започва гражданска война през 49 пр.н.е., от която излиза като неоспорим господар на римския свят.
След като поема контрола над управлението, той започва екстензивни реформи в Римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор и централизира целия административен апарат на републиката. Тези събития провокират досегашния приятел на Цезар, Марк Юний Брут, и група други сенатори са убият диктатора на Мартенските Иди (15 март) през 44 пр.н.е.
Някои от историците на античността твърдят, че Гай Юлий Цезар е предусещал заговора, други - че Марк Антоний е научил в навечерието на нападението и се опитал да го предотврати готвеното от сенаторите, начело с Брут и Касий, убийство.
Една от версиите за убийството на Цезар е, че той много е внимавал и затова заговорниците начело с Брут и Касий се наложило да импровизират. Цезар бил извикан на форума за да прочете петиция (фалшификат), написана от сенаторите, които го умоляват да върне властта обратно в Сената. Друга версия разказва, че за да приближат Цезар заговорниците разиграли театър, в който единият от тях паднал на колене за да моли за амнистия на заточения си брат. Ненадейно, той дръпнал Цезар за тогата, което било знак за нападението и останалите сенатори извадили кинжали и започнали да нанасят удари. Последните думи на Цезар са предмет на спор между учени и историци от векове. Част от историците, смятат че последните му думи са: “И ти ли, дете?”. Други смятат, че версията на Светоний е най-достоверна: Цезар не е казал нищо, а само е дръпнал тогата си над главата, когато вижда Брут. Обичаната от филмовите режисьори, фраза “И ти ли, Бруте?” (или “Ти също, Бруте!”) – няма историческа достоверност, Шекспир я въвежда в обръщение и то не защото е имал някакво предположение, а защото фразата е вече много популярна по времето, когато е писана пиесата.
Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на републиката, но предизвикват друга римска гражданска война, която всъщност води до установяване на автократичната Римска империя начело с осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е официално обожествен от сената.
Голяма част от живота на Цезар е известен от неговите собствени Записки (Commentarii) за военните му кампании. Други източници са писмата и речи на неговия съвременник и политически опонент Цицерон, историческите съчинения на Салустий и поезията на Катул. Повече детайли от живота на Цезар са отбелязани от по-късните историци Апиан, Светоний, Плутарх, Касий Дион и Страбон.
