На този ден църквата отбелязва неделя след Петдесетница.
В първата Неделя след Петдесетница, когато празнуваме снизхождането на Светия Дух и рождения ден на Църквата Христова, е определено да се празнуват заедно всички светии. Всички онези човеци, които със земния си живот са доказали, че са достойни за любовта Божия. Всички, които изповядали открито пред човеците Бога и вървели по Неговите пътища. А това са:
- пророците, предвъзвестили Христовото въчовечаване и идването Му на света;
- светите апостоли Христови, станали свидетели и предали ни учението Му;
- мъчениците за вярата, осветили с кръвта си първите векове на Църквата;
- светите отци, светителите и учителите църковни, борили се срещу ересите и формулирали основното учение на православното изповедание;
- преподобните жени и мъже, които оставили имот и близки, отрекли се от земното и вещественото, притекли се при Христа и достигнали ангелоподобен живот дори още тук на земята. Всички, които достойно и смирено носели кръста си след Спасителя.
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене" (Матей 10:37-38).
На пръв поглед тези думи ни се струват странни и противоречащи на Свещ. Писание. Та нали там пише: „почитай баща си и майка си"...?! Как Господ изисква тук от нас да оставим близките и семейството си, за да Го последваме? Трябва правилно да разбираме смисъла на тези думи. Да обичаме повече Бога и да търсим Неговата правда не означава, че трябва да напуснем своите родители и деца. Напротив, законът Божи ни повелява да обичаме и да се грижим за своите близки. Но, ако наши кръвни сродници не само не живеят по Бога, но пречат и на нас да изпълняваме Божията воля, тогава трябва да изберем едното от двете. И блажен е оня, който се отрече от това, което му пречи по пътя към и след Бога.
Св. Кирил Александрийски казва: „Ако някой от нас има баща или син, или брат, който не вярва в Христа Господа, и ако някой от тях ни бърка да живем според вярата и да постигнем живот на небето, ние сме длъжни да скъсаме обещание с него... Ако твоят брат или син, или жена, или който и да било друг ти заговори за нещо богопротивно, нека в твое лице спечели победа над тях Христос, Който е страдал за тебе".
Семейството обаче, в което всеки вярно и предано носи кръста си подир Христа и ревностно служи на вярата, правдата и милосърдието, е благословено от Бога. В такова обкръжение игото Христово е още по-благо и бремето Му леко и с радост се понася. А колкото повече са тези благословени семейства, толкова по-спокойно е обществото. Ако се подвизаваме в Божията правда, ще пребъдем и в любовта Му. Защото „кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?... ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще... нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ" (Римл. 8:35, 38-39).
Всички светии, знайни и незнайни, които празнуваме, са въплътили и възвестили в живота си тази любов Божия през вековете. Всеки от тях със своя личен подвиг, дарба и призвание в служба на човеците е доказал евангелската истина, че „Бог е любов" (1 Йоан. 4:8), с която трябва да живеем.
„Църковен вестник", СИ, бр. 24, 1995 г.
