При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който жестоко преследвал християните. Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори, заповядал да водят с него и мъчениците.
Възнамерявайки да мине покрай идолския храм на Посейдон (езически бог на моретата и водните извори, бел.ред.), той искал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, но не успял да ги склони нито с ласки, нито със заплахи. Случило се така, че в това време покрай тях минавал един благочестив мъж, на име Парамон, а по вяра - християнин. Като видял такова множество свети мъченици, осъдени на смърт, той застанал пред капището на идола и възкликнал с висок глас:
- О, колко много невинни праведници убива нечестивият княз за това, че не се покланят на бездушните и неми идоли!
Като казал това на всеослушание, той продължил по пътя си. А князът, като чул тези думи на Парамон, пламнал от ярост и заповядал на слугите си веднага да го догонят и да го убият. Нечестивите слуги на още по-нечестивия княз догонили блажения Парамон, който не знаел за това разпореждане, и го хванали, както си вървял по пътя. Отначало те извадили езика му от устата, който изобличил и укорил мъчителя, и го отрязали; после наранили всичките му членове и накрая проболи тялото му с копия. Така светият мъченик Парамон предал благочестивата си душа в Божиите ръце.
В същия час и горепосочените свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
