Свети Амфилохий, епископ Иконийски, приятел на великите вселенски учители свети Василий Велики и Григорий Богослов, бил родом от кападокийския град КесарияРечник. Баща му също се наричал Амфилохий и бил роден брат на блажената Нона, майка на свети Григорий Богослов. Това бил мъж с голям ум и дълбоки познания, с които се съединявало красноречие и при всичко това добросърдечие и благочестие. Той помагал на всички роднини и близки и бил наставник в словото. Като се грижел за своите деца, им дал прекрасно образование и ги възпитал в дух на християнско благочестие.
Като навършил пълнолетие, по-малкият му син станал оратор и адвокат. Но тъй като от детски години възлюбил Бога повече от всичко, той скоро, по убеждение на свети Григорий, избягвайки световните тревоги и суети, се отдалечил в пустинята и започнал да пребъдва в строг подвижнически монашески живот, като усърдно служел само на Единия Бог. Тук той се занимавал с молитви, с четене на Писанието и пост. В такова строго самоумъртвяване и подвизи в поста свети Амфилохий преживял доста дълго време, докато Господ не му показал друго, по-високо, светителско служение, като го поставил за светилник на свещника на Църквата.
Като починал епископът на Иконийската църква, ангел Господен се явил на Амфилохий през нощта и му казал да отиде в града и да пасе духовните овце. Но той не се решил да отиде. На следващата нощ отново му се явил ангел и му качал:
- Върви в града, Амфилохий, и паси овцете, които ти връчва Бог.
Но светият и този път не послушал ангела, като мислел, че явяването му е прелъстяване от зъл дух: "и сатаната, помислил светецът, понякога може да се превърне в светъл ангел". Когато на третата нощ се явил, ангелът го повикал, като казал:
- Амфилохий! Стани от постелята!
Като станал бързо, свети Амфилохий казал в страх:
- Ако ти си ангел Божий, нека да застанем двамата на молитва.
Като преклонил глава, Амфилохий започнал да пее: "Свят, свят, свят е Господ Саваот! Пълни са небето и земята с твоята слава", но явилият се пеел заедно с него. След това ангелът го хванал за дясната ръка и го повел към близката църква, чиито врати сами се разтворили пред тях. Когато влезли вътре, свети Амфилохий видял ярка светлина и множество мъже в бели одежди, които го хванали за ръка и го повели към олтара, дали му в ръцете Светото Евангелие, като казвали: "Господ е с теб!" Един от тях, видимо най-старшият, високо провъзгласил: "Да се помолим всички", и после казал:
- Светата благодат поставя нашия брат Амфилохий за епископ на град Икония. Нека се молим за него, за да бъде благодатта Божия над него.
След молитвата всички се простили с Амфилохий и станали невидими, а сам той стоял, като се удивлявал на чудесното видение и на странното посвещение в епископ. Като се молел на Бога, той връчил себе си на Неговата свята воля.
Като разсъмнало, той излязъл от църквата и се отправил към пещерата си. И ето, по пътя го срещнали седем епископи, събрали се от околните градове в Икония за избиране и поставяне на епископ за този град. Те имали повеление от Бога да намерят монаха Амфилохий. Те го търсили навсякъде и като го срещнали, го попитали:
- Не си ли ти Амфилохий? Кажи ни истината, понеже всяка лъжа е от лукавия.
- Аз съм грешният Амфилохий - смирено им отвърнал той.
Те го повели с чест в храма, за да го ръкоположат, но той им казал:
- Ако Бог е благоволил, аз, недостойният и грешният да ви бъда посочен за избиране на епископ, то не трябва да скривам и премълчавам повече за Неговите чудесни дела, напротив - ние непременно трябва да ги обявим и да въздадем слава на Бога за всичко.
И свети Амифлохий им разказал всичко от самото начало как през нощта във видение бил посветен в епископ. Като го изслушали, епископите се изумили и благодарили на Бога за чудесното посвещение на Амифлохий, не се осмелили вторично да го посветят, поклонили му се с почтителност, с любов го разцелували и го възкачили на архиерейския престол (но време на царуването на Валентиниан и Валент).
Свети Амфилохий пасъл Христовото стадо доста дълго време. Той доживял до времената на император Теодосий Велики и неговите синове. Като учител на православната вяра, той се борил против ереста на АрийРечник, претърпял много притеснения и обиди от еретиците, бил сподвижник на светите отци, въстанали против богохулството на Евномий, а на Втория Вселенски събор се подвизавал отново против духобореца Македоний и привържениците на Арий. Заради своята ревност за благочестие и добродетелен живот той бил прославян навсякъде и се ползвал с любовта на светите отци, особено на светите Василий Велики и Григорий Богослов, които го считали за свой близък приятел и си пишели с него.
По време на царуването на Теодосий Велики свети Амфилохий се явил веднъж при императора и го помолил да унищожи във всички градове молитвените събирания на арианите. Но императорът не искал да изпълни молбата му, за да не се яви притеснител в очите на народа. Тогава светителят мълчаливо излязъл от двореца, но след няколко дни обратно се върнал и благодарение на своята мъдрост, направил нещо достойно за възпоменание.
Той се поклонил на царя, седящ на престола, като му отдал дължимата част и почитателно го приветствувал, а на сина му Аркадий, неотдавна възведен в царско достойнство и седящ до баща си, не обърнал никакво внимание и не му оказал подобаващата чест. Като помислил, че Амфилохий е забравил, Теодосий му заповядал да отдаде дължимото приветствие на Аркадий.
- Достатъчно е и това, че е отдадена чест на царя - забелязал Амфилохий.
Тогава императорът - баща, силно се разгневил и като не желаел да позволи непочтителност към своя син, заповядал да изгонят свети Амфилохий от двореца.
А той му казал:
- Виждаш ли, царю, как не понесе непочтителността към твоя син и се прогневи на мене? Така и Бог Отец не търпи непочтителност към Неговия Син, отвращава се и не обича хулещите Го, гневи се на тези, които влизат в общение с хулителите.
Тогава императорът разбрал защо епископът не въздал чест на сина му - понеже искал да покаже, че на Бога Син подобава равна чест с Отца. Учудил се на мъдростта на светеца и, като станал от престола, поклонил му се и помолил за прощение.
Теодосий веднага разпратил по цялата империя укази за отдалечаването на арианите от всички градове, дори в случай на нужда - със сила и заплахи. Така свети Амфилохий очистил Христовата Църква от еретиците.
Около това време в Ликаонската област проникнала ереста на Месалианите. Свети Амфилохий ревностно защитавал църквата си от тази зараза. Той изобличавал еретиците и лично, и със сила на своето богомъдро слово. Той присъствал на Сидския събор в Памфилия, където ереста била осъдена. В това време свети Амфилохий дотолкова вече бил преуспял духовно, че можел с молитвите си да изпросва изцеление за болните.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
