Страдание на свети мъченик Акакий

Свети Акакий бил роден в Кападокия, воин със звание стотник и служил в мартисийския полк под командването на воеводата Фирм.

По това време цар Максимиан заповядал да бъдат издирвани християни не само в градовете, но и сред воините; и ако сред тях имало някой да вярва в Христа, той трябвало да бъде предаден на съд и мъчения; ако пък не се подчинявал на царския указ, трябвало да бъде предаден на смърт.

Заради това разпореждане воеводата призовавал при себе си всеки воин и го разпитвал каква е вярата му: и ако някой от воините му вярвал в Христа, той по всякакъв начин - и с ласкателства, и със заплахи - го принуждавал към идолопоклонство.

Като действал така, прелъстил в езичество мнозина неукрепнали във вярата и боязливи християни.

Когато Фирм призовал при себе си стотника Акакий, той открито казал:

- Сред християни съм роден и християнин ще остана; свидетел за това нека ми бъде Сам Господ Иисус Христос; не само баща ми и майка ми, но и моите деди и прадеди са били християни, затова християнин ще остана и аз.

След тия думи на светеца, Фирм започнал да го увещава към идолопоклонство с ласки и със заплахи; три пъти той го призовавал при себе си и го уговарял да изпълни царската наредба. Обаче като видял, че Акакий остава непреклонен, Фирм заповядал да го оковат и отпратят при военачалника Вивиан.

На свои ред оеводата казал на светеца:

- Не мисли, че малко ще бъдеш мъчен. Заради високомерието и празните си думи заслужаваш голямо наказание; но ако искаш да се избавиш от него, отречи се от християнската вяра и изпълни царската заповед; поклони се на боговете, по милостта на които царуват и удържат победи над враговете си императорите; посвени се и от мене, седящия на това съдилище; не се смятай за по-умен от другите и не се надявай на човека, наричан Христос, Който, казват, бил предаден на мъки и по закон осъден на смърт.

На това светецът отговорил:

- Заблуждаваш се, съднико, като говориш така, и много грешиш, заслепен от сатаната, защото царете царуват и удържат победи не по милостта на вашите богове, а по промисъла и волята на нашия всеблаг Господ. А когато казваш, че уж се уповавам на човек, предаден на мъчения и осъден на смърт, знай, че това е нашият Господ Иисус Христос, Синът Божий, Който заради спасението на нас, грешните хора, е дошъл на земята и станал човек, оставайки Бог истинен; нашият Господ Иисус Христос по някакъв дивен и неописуем начин е приел нашето естество; как е станало това, ти не само не ще разбереш, но и няма да чуеш, ако преди това не станеш християнин. Христос Господ, бидейки Бог истинен, както казах, бидейки Слово, съпребиваващо с Отца и предвечно заедно с Отца, в благоугодно Нему време извършил делото на спасението ни и така ни е избавил от робството на врага дявола, който ни е завидял от началото на времената.

След тия думи военачалникът казал на светеца:

- Остави многословието си и ми отговори на въпроса: известен ли ти е царският указ, който повелява на вас, християните, или да принесете жертва на боговете, или да приемете тежки мъки? Кажи ми: ще се подчиниш ли на царската заповед, ще принесеш ли жертва на боговете?

Светецът рекъл:

- Още на воеводата Фирм, който ме разпитваше преди тебе, заявих, и то неведнъж, че съм християнин; което казах на Фирм, казвам и на тебе - християнин съм и на скверните ви бесове не ще принеса жертва.

Тогава военачалникът казал:

- Жал ми е за младостта ти, понеже нямаш повече от двадесет и пет години, и уважавам званието ти на стотник, затова съвсем не бих искал да те мъча. Но ако упорстваш в нечестието си, ще ме принудиш да те предам на най-жестоки изтезания.

На това светецът отговорил:

- Не безумие, а най-благоразумното и богоугодно дело е да не оставям вярата в Единия истински Бог, моя Създател, по волята на Когото съществувам до ден-днешен.

Тогава военачалникът, разгневен, заповядал да вържат светеца гол за четири стълба и да го бият без милост със сурови волски жили отначало по гърба, а после и по корема.

Дълго изтезавали така мъченика и воините, които го мъчили, се сменяли няколко пъти, а земята се обагрила с кръв.

Когато военачалникът видял, че светият мъченик е целият в рани и кръв, му казал:

- Няма ли сега да принесеш жертва на боговете?

Светецът отговорил:

- Не ще принеса жертва на бесовете, защото вярвам в Господа Иисуса Христа, Който ми помага; сега се чувствам още посмел и твърд в мъченията; преди очакването на мъките донякъде ме смущаваше, но щом започнах да понасям страданията, ме укрепи Христовата сила и усетих в себе си готовност да понеса мъки, дори още по-големи и страшни, понеже твърдо вярвам и се надявам на моя Господ и Бог. Но знай, че колкото повече мъки ми причиниш, толкова повече полза ще ми сториш; на колкото по-големи мъки ме подложиш, за толкова по-голяма благодат ще ми станеш ходатай пред Бога.

Военачалникът, разярен от тия думи на светеца, заповядал да го бият по устата с оловни дъски. Докато мъчителите обезобразявали прекрасните страни на светеца, военачалникът му говорел:

- Принеси жертва на боговете и ще се избавиш от още по-страшни мъчения, приготвени за тебе.

Светецът му отговорил:

- За предстоящите мъчения мисля толкова малко, колкото и за тези, които вече изтърпях.

След това военачалникът заповядал да затворят мъченика в тъмницата на град Перинт, в Тракия. Тук той останал седем дни.

Докато Акакий се намирал в тъмницата, радвайки се в Господа и благодарейки Му, че го е сподобил да пострада заради святото Му име, военачалникът Вивиан получил послание от тракийския управител Флакин; в него на Вивиан се нареждало да иде във Византия заедно с всички затворници. Военачалникът веднага тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко затворници за други престъпления. Светият мъченик изнемогвал по пътя от раните, от железните окови, от глад и жажда, а също и от продължителното и бързо пътуване, още повече че съпровождащите го войници били немилосърдни и често го биели, принуждавайки го да върви по-бързо. При тия страдания светецът не се надявал да остане жив и мислел, че иде краят му; затова дълго молел стражарите да спрат за малко, за да се помоли на Бога; но молбата му не била изпълнена.

Когато настъпила нощта, пътниците спрели да пренощуват в едно близко село. На другата сутрин всички тръгнали на път. В тоя ден вървели много бързо и до вечерта стигнали във Византия.

Всички били затворени в тъмницата. А свети Акакий по разпореждане на началника бил затворен отделно от другите, във вътрешното отделение; той бил окован с железни окови и стегнат с дървени пранги; никого не пускали да беседва с него, нито пък му давали да пие и да яде, защото мъчителите искали с глад, жажда и тежки страдания да го накарат да се отрече от Христа и да изпълни тяхната заповед - да се поклони на идолите; а другите затворници пък били оставени във външното отделение на тъмницата.

Военачалникът Вивиан като не знаел какво да прави с него решил да го прати при пристигналия по това време във Византия управител, на когото написал такова послание:

„На любезния и достославен съдия Флакин, управител на Тракия, от военачалника Вивиан - бъди здрав. Предадох на различни мъчения Акакий, защитника на нечестивата християнска вяра. Фирм, началникът на мартисийския полк, ми го прати преди двадесет дни, задето не се подчиняваше на царската заповед. По никакъв начин не можах да го накарам да се подчини на императорския указ. Понеже ти можеш да накажеш още повече този човек, го пращам на тебе, заедно с описание на деянията му, направено от коментарисия".

Като прочел посланието на Вивиан, управителят заповядал да затворят мъченика в тъмница, но без окови и без голяма охрана; направил така, защото жена му била християнка и с много сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, довеждани при него на разпит, а по-скоро да ги предава на смърт, щом като не може да ги освободи.

След пет дни той извикал мъченика при себе си, като предварително наредил да прочетат описанието на всичките му дела - историята на страданията му, изпратени от военачалника Вивиан. Управителят много се учудил както на жестоките мъчения, така и на мъжеството на свети Акакий, и силно порицавал Вивиан, че така дълго е мъчил човек с воинско звание, а не го е предал по-скоро на смърт. Като разбрал, че по никой начин не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, управителят заповядал да му бъде отсечена главата извън града.

Когато стигнал до мястото на посичането и измолил от воините време за молитва, Акакий паднал на колене и казал:

    - Слава на Тебе, Боже! Подобава да Ти бъде въздавана непрестанна хвала, задето се прославяш в нас, хората, обременени с грехове; и колкото повече Свои милости ни явяваш, колкото повече наши грехове прощаваш, толкова по-силно и ярко сияе славата на Твоето благоутробие и неизразимо милосърдие. Да бъде благословено светото Ти име, Боже, понеже сподоби мене, недостойния, с тая голяма чест - правото да се наричам мъченик Христов. И тая велика чест ми дарува не заради някакви мои заслуги, но единствено поради Своята неизречена благост и неизразимо милосърдие. Прославям и възхвалявам Тебе, Господи Боже Израилев, с Единородния Ти Син и Светия Ти Дух, защото на Тебе подобава да се въздава слава, чест и поклонение сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Като казал това, светецът склонил глава под меча и бил посечен.

Така завършил страданието си за Христа свети мъченик Акакий. Честното му тяло било погребано с християнски почести на мястото на посичането му; то се наричало Ставрион. Всичко това станало при царуването сред езичниците на Максимиан, а сред християните на нашия Господ Мисус Христос, на Когото въздаваме слава, чест и поклонение во веки. Амин.