В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони.
Със смъртта на последния император-иконоборец Теофил било сложен край на тази голяма ерес в християнския Изток. Съпругата на Теофил св. царица Теодора, заедно със св. патриарх Методий незабавно възстановили иконопочитанието, потвърдено още на Седмия Вселенски събор. Православието било тържествено възстановено на 19 фебруари 843 г., на празничната служба в Софийския храм в Константинопол в първия неделен ден от Великия пост. По-късно службата в памет на това събитие била разширена с добавянето на други текстове, утвърждаващи истините на вярата.
Днес в големите катедрални храмове в края на Литургията се извършва молебен в средата на храма пред иконите на Спасителя и Божията Майка. Свещенослужителите молят Господа за утвърждаване във вярата на православните християни и обръщането в истинския път на всички, отстъпили от Църквата. После дяконът чете Символът на вярата и произнася анатема, т.е. обявява отделянето от Църквата на всички, които се осмеляват да изменят истините на православната вяра, и “вечна памет” на всички загинали защитници на вярата, а “на многая лета” – на живите.
А днешната неделя, първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми цели пет века, над вътрешни врагове еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.
Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.
Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.
