Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Канопа и се прочул като знаменит лекар в славния гр. Александрия. Той бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести, от никого не приемал никаква награда за своите трудове. Малко се ползвал от рецептите на Хипократ и Гален, а вдъхновено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че основната причина за всички болести са греховете, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежки старадания на душата. Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото с тогавашната медицина. Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на този център на елинистичната култура ставали възторжени изповедници на християнската вяра.
Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският лекар Кир избягал в Аравийската пустиня. Не страх подгонил св. безсребреник. Той помнил наставлението на своя божествен Учител: "Кога ви пъдят от един град, бягайте в друг" (Мaт. 10:23). Предали го на управителя, че е християнин и християнски мисионер и било дадено нареждане да бъде задържан под стража, а той имал желание да помогне на други за тяхното спасение от болестите и от езическите заблуждения. Но също така имал желание и да се подготви още по-достойно за близкото мъченичество. Голямо било неговото влечение към ангелския образ на монашеското житие.
Като можал да получи монашеско пострижение в Арабия и да избави мнозина от идолската пагуба, св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството.
Тази слава достигнала Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Като чул за александрийския лекар Кир и за неговите чудни дела, вярващият в Иисуса Христа едески воин издирил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.
По това време в неговия роден град Каноп била затворена заради християнската си вяра една благородна жена Атанасия заедно с трите си дъщери: Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11. Предстоящите изпитания на това християнско семейство смутили верния Христов служител. Плашила го младостта на трите девици. Тревожила го опасността да не би тези три неразцъфнали още цветя да се пречупят в огъня на заплахите и мъченията и да се върнат към езичеството. Още повече се боял той за устойчивостта на Атанасия. Опитният лекар много пъти бил виждал вече смъртния ужас в очите на много майки, надвесени над болните им рожби. Ще издържи ли нейното майчино сърце, когато види прекрасните си дъщери обезобразявани от мъченията на палачите и заплашени от надвисналия над главите им смъртоносен меч? Кир и Йоан скоро дошли в град Каноп. Техните вдъхновени и богомъдри слова така укрепили твърдостта на Христовите изповеднички, че те напълно се успокоили за тяхната бъдеща съдба.
Градоначалникът обаче скоро разбрал за дошлите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската наредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният управител Сириан веднага заповядал да доведат непознатите смелчаци, които дръзнали и в тъмницата да проповядват галилейската си вяра.
Не трепнали двамата изповедници пред заплахите на Сириановия разпит. Никакви увещания и обещания не поколебали убедената и непоколебима решителност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил не само жестоко да се разправи с тях, но да използва тяхното изтезание за сплашване и вразумяване на четирите християнки, които били доведени да видят как се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.С озверено и безмилостно ожесточение мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Месата били разкъсани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол. Опитали всички средства на познатите по цял свят Диоклетианови мъчения. Сириан искал да отмъсти за дързостта на незнайните странници и да сломи всякаква упоритост у християнките, които наблюдавали по негова заповед великото страдание и свръхчовешката издръжливост на Христовите мъченици. Но жестокият градоначалник не постигнал целта си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и започнали да измъчват с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се различават от героичните мъже. Те страдали сякаш в чужди тела и техните чисти и възторжени очи били устремени към небето. Засрамен и безпомощен, управителят наредил незабавно да обезглавят светата майка и нейните достойни за Бога и за нея дъщери. За да си отмъсти за това неочаквано поражение от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни мъки светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и след това обезглавил и тях на същото място на 31 януари.
Тайни християни взели техните свещени останки и ги погребали в два отделни гроба – двамата мъже в единия, четирите жени в другия.
За да ограничи езическия култ на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в постоената още от вуйчо му Теофил Александрийски църква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребреници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.
Житието на тия мъченици води началото си от три малки речи на св. Кирил Александрийски. То било разширено от св. Софроний Йерусалимски, който го допълнил със 70 свидетелства за станали чудеса, едно от които станало със сами него. Той бил излекуван от очна болест.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
