На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Симеоновден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.
