Още в най-старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на светите братя - 14 февруари за Св. Кирил и 6 април за Св. Методий. За техния общ празник, 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век. Тази дата се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.
През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на св.св. Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Първото честване е организирано от Найден Геров през 1851 г. в Пловдив.
Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.
Светите братя Кирил и Методий - създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
