Свети Григорий (331-394 г.) бил по-малкият брат на Свети Василий Велики. Заедно с него и със св. Григорий Богослов те образували знаменитото "Кападокийско тризвездие".
Той получил най-високо образование за онова време. Голямо духовно-аскетично влияние упражнила върху него сестра му света Макрина Младша. Неговият приятел св. Григорий Богослов го подтикнал към риторското поприще.
Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланиету му, св. Василий поставил брат си Григорий в 371 година за епископ на Ниса. При арианствуващия император Валент (364-378) той бил прогонен от катедрата си, но при възцаряването на благочестивия Теодосий Велики (379 г.) пак бил възстановен на епархията си. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски събор от 381 година като авторитетен богослов.
Многостранна е дейността на св. Григорий Нисийски като плодовит писател, философ и богослов. Неговата богата умозрителна надареност му помагала да обработи систематически истините на вярата и да ги защищава от еретиците. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги "Против Евномия" св. Григорий Нисийски защищава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.
