Служението на св. Иоан Кръстител се заключавало в това, че той бил пророк, т. е. възвестявал на хората Божията воля, която се състои в покаяние: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". И той завършил своето служение до край, до смърт се оказал верен на Бога. Всички пророци до един били убити, и всички апостоли, освен един, били убити. Защо обикновено така се случва с пророците? Защото човекът се е отдалечил от Бога и неговата воля върви против волята Божия, противи й се.
Опитайте да кажете на някого истината в очите – нищо, освен ненавист, ще получите в отговор от всеки човек, даже от ходещия в църква, защо нищо не боли както истината.. Когато нещо ни боли, ние започваме да ненавиждаме тази болест, това е естествено. И затова, когато на грешния човек се възвестява Божията воля, той започва да ненавижда този, който му възвестява Божията воля.. Малцина желаят да се изправят, затова всеки пророк бива ненавиждан. Затова ненавиждали и св. Иоан Кръстител.
Той бил напоен с Дух Свети, и в светлината на Божия Дух му се откривали човешките грехове. И Предтечата изобличавал всички, които идвали при него, посочвал им греховете. Той изобличавал даже царя - за това, че се оженил за жената на своя брат. Иоан казвал, че Ирод не постъпва добре, дава лош пример на своите поданици. Нали върху тези, които имат власт, лежи голяма отговорност: как се държат, какво правят. Ако царят върши такива безобразия, какво да кажем за обикновените смъртни. Е, нищо не боли както истината, и Ирод искал да убие Иоан, но се побоял, защото последният бил почитан от народа. И затова той го хвърлил в тъмницата. За да не му пречи, за да може вече спокойно да пиянства, да пирува, да се наслаждава на живота. А подучена от дявола, неговата блудна жена подучила дъщеря си така, че в пияно състояние Ирод и се заклел да й даде всичко, каквото поиска. И майка и й казала: поискай главата на Иоан Кръстител. Защото самото му съществуване им напомняло за греха им.
Опитайте да напомняте през цялото време на някой човек за неговия грях, и той ще ви възненавиди. Никой няма да каже: да, аз съм грешен, действително, наистина е така; аз даже съм по-лош от този, за когото ти ме мислиш. Не, всички започват така: а ти самият какъв си, погледни себе си. Затова и Иоан Кръстител бил убит. Това, разбира се, се случило по Божи промисъл, той пострадал за Христа. Той претърпял до кръв, изпълнявайки своя дълг, служението на пророк.
Знаел ли е Иоан, какво го грози, ако изобличава царя? Знаел е, разбира се. А защо не си замълчал, а тръгнал на сигурна смърт? Защото не е могъл да постъпи иначе - неговата съвест, неговият дълг му казвали, че така трябва да постъпи в името на правдата, в името на Този Бог, Чийто пророк е той.
От днешния празник можем да извлечем много важна поука. Всеки от нас е поставен от Бога на някаква своя пътека: един е готвач, друг учител, трети полицай, на четвърти Господ е дарувал деца – всеки има някакви задължения. И тяхното добросъвестно изпълнение е особено важно. Нали всеки човек не случайно се е появил на земята, той е нужен на Бога. Човек е дошъл на земята като съработник на Бога. Господ действа в този свят чрез хората. Той би искал всички хора да бъдат верни Божии раби, да изпълняват волята Божия. И всеки от нас е поставен в своето семейство, в определено обкръжение на работа, посещава определен храм. Всеки има свое собствено предназначение, своя роля, свое място в живота, в Църквата, във вселената, въобще в устройството на света. Място не физическо, а именно духовно.
И ние трябва да се научим да изпълняваме своя дълг. Но поради своята духовна немощ всички постоянно вършат нещата некачествено, самата стихия на този свят, отдалечаването от Бога води до халтура. Именно затова началството се мъчи как да застави хората добросъвестно да работят, и всичко е безполезно: да заплати на човека дори милион, той все едно ще прави халтура, той все едно не е в състояние каквато и да е работа да доведе до край, нещо да свърши добросъвестно. Защото няма основи духовната крепост. Човек изпълнява лошо своето дело, което му е поръчано от Самия Бог /а всяко дело му е възложено от Бога/, и с това сам развращава душата си. Всяко дело, което бихме вършили, а особено църковното служение, трябва да се изпълнява до край и да бъдем готови да умрем за него. А у нас има постоянно себесъжаление и нарушение на закона на дълга. Ние постоянно съгрешаваме с това пред Бога, затова и всичко в нашия живот се разпада.
Ако човек изпълнява своя дълг до край, той именно така засвидетелства верността си към Бога. Някои се питат: какво трябва да правя, за да се спася? Акатисти ли да чета, поклони ли да правя, по манастири ли да ходя? Изпълнявай добре, това, което ти е поверено от Бога непосредствено: гледай семейството си, занимавай се с децата, върши си работата така добросъвестно, че Бог да се радва,- и това стига, не е нужно нещо повече да измисляш. Да отидеш на поклонение в манастир, разбира се не е лошо, но още по-добре е кротко и смирено да търпиш всички обстоятелства, които стават там, където Господ те е поставил. В наше време, за да спасиш душата си, не трябва да бъдеш някакъв особен подвижник. Трябва просто да бъдеш нормален човек. Бог не очаква от нас никакви подвизи - просто не хленчи и прави това, което Бог ти е възложил, там, където Той те е поставил. Не се жалвай, а до кръв служи на Бога на това място, където си. Не търси за себе си привилегии, не хитрувай, не мами.
И не трябва да търсиш някакви особено силни молитви, които, собствено, и не съществуват. Не трябва да търсиш някакви прозорливци, пророци - служи на Бога, търси Бога на това място, където си.
Някои разсъждават: о, тук има благодат, а там няма благодат. Какво разбираме ние от благодат? Ние не сме и помирисвали какво е тя. Ето преподобни Серафим Саровски ни е дал пример. Той живял в малка пустиня, и имал там всичко: и Иерусалим, и Голгота, и Йордан – всичко за себе си така обозначил и никъде в никакви пътешествия не се отправял. Възложил му старецът Доситей да отиде в Саровската обител, там и останал, и достигнал велика благодат. Ето така трябва да правим и ние. А ние постоянно търсим нещо, с неохота вършим своите задължения. Ние все търсим нещо по-така, нещо някъде встрани, а нашето спасение е у нас под носа ни.
Господ е казал: "Възлюби ближния". А кой е този ближен? Това е този, който в дадения момент е редом с тебе. Ето жената е ближен, мъжът е ближен, дъщерята е ближен. Затова, който иска да спаси душата си, трябва преди всичко да отиде у дома си и да види каква къщна работа може да свърши, или на внука нещо да помогне, или може би, на зетя или на сина. Нашето спасение е в нашите ближни; всичко това е твърде близо, не трябва да го търсим зад девет планини в десета. Всяко добро дело се приема от Бога, но затова не е задължително да отиваме далече. Възпитавайки деца, миейки посуда, чистейки прозорци, ние служим на Бога, защото се отричаме от себе си и служим на ближния, принасяме на нашия ближен радост, оказваме му любов, а няма нищо по-висше от тази любов. В такива прости, обикновени неща можем да служим на Бога. И нека ни помага в това самият пророк Предтеча и Кръстител Христов. Амин.
