На днешната дата (3 ноември- б.р.) българските художници има свой празник. Денят се чества в памет на наш български художник - Пимен Зографски, храмостроител, иконописец и книжовник.
През 1993 година Зографски е обявен за покровител на българските художници. Идеята е на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие (манастирите около столицата) "Св. Пимен Зографски". До тогава денят 3-ти ноември се чества само като църковен празник.
Дали защото е нов или защото има религиозна нотка, но покрай празника не се шуми много. Няма грандиозни чествания или празнични събирания.
Покровителят на артистите с четка е български монах от манастира "Св. Георги Зограф" на Атон. Живял е в края на ХVI век и се е занимавал със зографство и книжовна дейност. Рисувал е стенописи и икони.
Зографският манастир, където той пребивава, е един от най-големите в Света гора и единственият днес български манастир там.
Известният български зограф, чието рождено име е Павел, е роден през 1540 година. След смъртта на родителите си той раздава имуществото си и заминава за българския атонски манастир. Там получил името Пимен.
Легендата разказва, че когато е на 55 години, му се явява Св. Георги и го напътства да се върне при народа си като духовен водач. Преподобният Пимен уважил Божията воля. Той се отправил към българските земи, които обикалял, като през цялото време проповядвал словото Божие.
С името на Пимен се свързват около 300 църкви и 15 манастира, повечето от които е изографисал сам. Сред тях са Черепишкият, Драгалевския, Илиенския, Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир. За негово дело се приемат стенописите в софийската църква "Света Петка Самарджийска".
Пимен изписва образа на най-известния български светец и закрилник на българите св. Иван Рилски в Курилския, Сеславския и Черепишкия манастири.
