Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Български народни будители са:
Свети Паисий Хилендарски
Пръв изразител на народните стремления и българското националноосвободително движение е атонският монах Паисий Хилендарски. Той описва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на свобода и възбужда патриотични и борчески пориви у сънародниците си. През 1762 година написва знаменитото си съчинение "История славянобългарска”. Книгата представлява своеобразен повик към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. "История славянобългарска" се предава и преписва от българския народ като свещена реликва.
Софроний Врачански
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревностен последовател в лицето на друг народен будител - Софроний Врачански. Той е автор на първата българска печатна книга, излязла през 1806 година. Книгата представлява сборник от празнични поучения под заглавие "Неделник". Софроний Врачански достига до убеждението, че за успешната освободителна борба на българския народ е необходимо да се повдигне преди всичко нивото на образованието. Той призовава образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, за да са достъпни за всеки. Софроний цели да се изгради трайно у народа съзнание за българска национална принадлежност.
Иван Вазов е класически български писател, наричан често„патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН иминистър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:
- Свободата на България и борбата за постигането ѝ
- Любовта към рода и родината
- Преклонение пред природните красоти на България
- Защита и утвърждаване на българското
- Геройските победи и позорните поражения
- Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
- Социалната и морална нищета
- Безразличието на българските управници
Григорий Цамблак
„Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи — с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях (славяните) стана учител по благочестие.“
из "Похвално писмо за Евтимий"
Цамблак е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е
Киевски митрополит (1413-1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа извършена от Евтимий Търновски.
Любен Каравелов
Освободителното движение през Възраждането ражда революционни дейци, имената на които днес знае всеки българин. Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. През 1869 година се създава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно движение - революционно-демократичното и либералното. Така се дава отговор на историческата необходимост от формиране на единен център на националната борба. В издавания от него вестник "Свобода" Любен Каравелов изобличава обществените отношения в Турция, като посочва, че те са недостоен анахронизъм за Европа, и представя турското правителство като враг на свободата и прогреса на балканските народи. Той налага идеята за революцията като радикално средство за решаване на българския национален въпрос.
Васил Левски
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата вяра в естествените сили на българския народ.Гениален идеолог и политически стратег на освободителното движение, Васил Левски създава организационната структура на революцията. Той определя голямата цел на освободителната борба - с една обща революция да се направи коренно преобразуване на държавната деспотска система и тя да се замени с народно управление в лицето на демократична република.
Христо Ботев
Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и творчески преосмисля най-прогресивните идеи на руската и западноевропейска мисъл. Ботев страстно желае протест, бунт, въстание. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ.
Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други
