Трябва винаги горещо да благодарим на Господа за това, че Той не желае смъртта на грешните, но дълготърпеливо очаква тяхното обръщане към праведния живот. Дивно събитие - пише дяконът на Илиополската църква Иаков - се случи в наши дни. Затова и аз за него ще ви разкажа, свети братя, та като четем с внимание, да получим голяма полза.
Светейшият архиепископ на Антиохия извика при себе си, във връзка с църковните нужди осем епископи от околните градове. Между тях беше и светият Божий човек, моят епископ Нон - мъж предивен, който по-преди беше най-строгият монах в Тавенския манастир. Заради своя добродетелен живот той беше взет от манастира и поставен за епископ. Нон дойде от Илионол, като взе и мене със себе си. Когато епископите се събраха в църквата на светия мъченик Иулиан, те пожелаха да чуят поучение от Нон и седнаха всички при църковните двери. Нон веднага започна да поучава, за полза и за спасение на слушащите. Всички благоговейно внимаваха в неговото свето учение. В това време една жена - езичница, известна в цяла Антиохия блудница, премина покрай църковните двери с голяма гордост, облече на в скъпи дрехи и украсена със злато, скъпоценни камъни и бисери. Придружаваха я множество девойки и юноши в красиви дрехи и със златни огърлици. Тя беше така прекрасна по лице, че светските юноши не можеха да се наситят от съзерцанието на нейната красота. Когато премина покрай нас, тя изпълни целия въздух с ароматно благоухание. Щом я видяха да върви така безсрамно, с непокрита глава и с голи рамене, епископите закриха очите си и тихо въздишайки, се отвърнаха, както подобава - от голям грях. А блаженият Нон съсредоточено и дълго я погледна, докато тя не се скри от очите ни, а после се обърна към епископите и каза:
- Нима не ви се понрави красотата на тази жена?
Те мълчаха. А Нон каза:
- Наистина, аз много научих от нея. Защото тази жена ще постави Господ на Своя страшен съд и чрез нея ще ни осъди. Как мислите, колко време е прекарала тя в своите покои, миейки, обличайки и украсявайки с различни средства своето тяло? Колко време е прекарала пред своето огледало, полагайки цялата си мисъл и грижа в това, да се яви по-красива от всички в очите на своите временни (смъртни) поклонници? А ние, които имаме Безсмъртен Жених на небесата, Когото ангелите с възхита съзерцават, не се грижим за украсяването на собствената си окаяна душа, осквернена, оголена и изпълнена със срамотии. Не се стараем да я омием със сълзите на покаянието и да я облечем в красотата на добродетелите, за да се яви тя благоугодна пред Божиите очи и да не бъде посрамена и отхвърлена по време на сватбената вечеря на Агнеца.
Като завърши поучението си, блаженият Нон отведе със себе си мене, многогрешния негов дякон, и ние влязохме в килията, която ни беше дадена при същата тази църква на свети Иулиан.
След като измина този ден и нощта, след утренята (беше неделен ден) свети Нон ми каза:
- Брате Иаков, чуй какъв сън имах тази нощ. Стори ми се, че стоя в един от ъглите на светия олтар. И ето - докато се извършваше службата, се яви някаква черна гълъбица, покрита с нечистота, която изпълни въздуха със смрад. Тя летеше около мене и аз не можех да понеса нейното зловоние. А когато дяконът произнесе: „Оглашени, излезте!", гълъбицата отлетя и аз не я видях, докато не завърши Литургията. А след края на Литургията, когато излизахме от църквата, изведнъж тази нечиста гълъбица отново се яви и започна да лети около мен. Аз протегнах ръка, хванах я и я хвърлих във водата, която стои в църковния притвор. А във водата гълъбицата се уми от цялата си нечистота и излетя чиста и бяла като сняг, понесе се към висините и стана невидима.
След като ми разказа съня си, блаженият Нон ме взе със себе си и тръгна с останалите епископи към съборната църква, където принесоха приветствие на архиепископа и извършиха Божествена служба. След края на светата служба Антиохийският епископ предложи на блажения Нон да преподаде поучение на народа. Нон отвори уста и започна да поучава народа чрез силата на Божията Премъдрост, Която обитаваше в него.
Според промисъла на милостивия Бог се случи, че тази блудница, за която е нашето повествование и която преди това никога не бе влизала в църква и не бе си спомняла за своите грехове, в същото време минаваше покрай църквата и реши да влезе в нея. Щом чу поучението на свети Нон, тя се изпълни със страх Божий. Мислейки за своите грехове и узнала от поучението на свети Нон за вечната мъка, която я очаква заради тях, тя започна да изпада в отчаяние. Потоци от сълзи се изливаха от очите й и съкрушавайки се сърдечно, тя не можеше да спре да плаче.
След това епископът я огласи, кръсти я в името на Отца и Сина, и Светия Дух, помаза я с миро и я причасти с Пречистото и Животворящо Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос. Духовна майка на Пелагия стана дякониса Романа. След като я прие от купела на Кръщението, тя я отведе от църквата в помещенията за оглашените.
На третия ден след кръщението си Пелагия извикала при себе си един от слугите си и му казала:
- Отиди в дома ми и опиши всичкото злато, което се намира в моите ковчежета и всичките ми накити. А после донеси всичко тук.
Слугата отишъл и направил така, както му било наредено.
Тогава блажената Пелагия извика светия епископ Нон и предаде в неговите ръце цялото си имущество с думите:
- Ето богатствата, с които ме обогати сатаната. Предавам ги в твоите святи ръце. Прави с тях, каквото поискаш, а аз трябва да търся съкровищата на моя Господ Иисус Христос.
Блаженият епископ Нон извика църковния иконом и в присъствието на всички му предаде съкровищата на Пелагия, като му каза:
- Заклевам те в името на Светата и Неразделна Троица - не внасяй нищо от това злато нито в епископския дом, нито в църквата Божия, нито в своя дом, нито в дома на когото и да било от клириците. Но раздай всичко със собствените си ръце на бедните, нищите и немощните, та това, което е събрано чрез зли дела, да бъде изразходвано за добро, и греховното богатство да стане богатство на правдата. А ако нарушиш тази клетва, да бъде анатема над твоя дом и да наследиш еднаква участ с тия, които викали: „разпни Го, разпни!"
Божията рабиня Пелагия не остави нищо от своето имущество, дори и за собственото си препитание, а получаваше храна от дякониса Романа; понеже се закле, никак да не се ползва от греховното богатство. Тя събра при себе си всички свои слуги и слугини и ги пусна на свобода, след като на всеки даде достатъчно сребро и злато.
Когато настъпи осмият ден, в който, според обичая за новопокръстените, тя трябваше да свали бялата дреха, дадена й при светото Кръщение (беше първият ден от седмицата), Пелагия станала рано, свалила белите дрехи и се облякла във власеница. Като взе старата дреха на свети Нон, тя тайно от всички напусна Антиохия и оттогава никой не знаеше къде се намира. Дякониса Романа скърбеше и плачеше за нея. Но всезнаещият Бог откри на блажения Нон, че Пелагия е отишла в Йерусалим.
Немного дни след това архиепископът ни пусна да си вървим и ние се върнахме в Илиопол. След три години в мен се появи желание да отида в Йерусалим, за да се поклоня на светото възкресение на нашия Господ Иисус Христос. Помолих моя епископ, блажения Нон, да ме пусне да отида там. Когато ме изпращаше, той ми каза:
- Брате Иаков! Когато пристигнеш в светите места, потърси там един монах, когото наричат Пелагий. Той е евнух, много добродетелен, и от няколко години живее в доброволен затвор. След като го намериш, поговори с него и ще получиш голяма полза за себе си. Понеже той е истински Христов раб и монах, който е достигнал съвършенство.
А това Нон говореше за Божията рабиня Пелагия, която си беше построила килия в околностите на Йерусалим - на Елеонската планина, където някога се молил и нашият Господ - и пребивавала затворена в нея, живеейки за Бога. Но това епископът не ми откри.
И така, аз заминах за светите места, там се поклоних на мястото, където е възкръснал нашият Господ Иисус Христос, и на Неговия честен Кръст, а на другия ден потърсих монаха на име Пелагий, както ми заповяда моят епископ. Намерих килията му на Елеонската планина. А тя беше заградена отвсякъде и нямаше врати. Видях на стената само едно малко прозорче, почуках на него и когато ми отвориха, аз видях Божията рабиня. Тя ме позна, но не каза пред мене коя е. А аз не я познах. Та и как бих могъл да позная тази, чиято голяма красота така бързо беше повяхнала, подобно на полски цвят. Очите й бяха дълбоко хлътнали, а от суровото и постоянно въздържание се бяха разкрили костите на лицето й. Всички в Йерусалим и околностите му я смятаха за евнух. Нито един човек не знаеше, че е жена, а и аз самият не знаех това, понеже моят епископ ми беше говорил за монах евнух и аз получих благословение от нея като от монах, тоест - от мъж.
След това се върнах в Йерусалим, обиколих различни манастири, посещавах братства, беседвах със свети мъже, приемах благословение от тях и получих голяма полза за душата си. А добрата слава на евнуха Пелагий беше достигнала до всички обители и примерът на неговия живот беше полезен за всички. Затова пожелах отново да отида при него и да се утеша с неговите душеполезни слова. Когато пристигнах до килията му, почуках на прозорчето и казах молитвата. Дръзнах дори да го назова по име, като казах:
- Отвори, отче Пелагие!
Но той не ми отговори.
Аз помислих, че той се моли или си почива и след като малко почаках, отново почуках и го помолих да ми отвори, но не получих никакъв отговор. Пак почаках известно време и после отново почуках. Три дни прекарах така до прозорчето, като през известни промеждутъци от време почуквах по него, тъй като имах силно желание да видя светото лице на Пелагий и да получа неговото благословение. Но не се чуваше никакъв глас. Тогава си казах:
- Или е излязъл от тая килия и в нея вече няма никой, или се е преставил.
Дръзнах да отворя прозорчето и видях, че Пелагий лежи мъртъв на земята. Ужасих се и ми стана много мъчно затова, че не се сподобих да получа неговото последно благословение. След като затворих прозорчето, се отправих за Йерусалим и известих живеещите там свети отци, че авва Пелагий - евнухът, се е преставил. И начаса се разнесе по целия Йерусалим вестта за това, че свети Пелагий, духоносният монах, е починал в Господа. На погребението на неговото честно тяло се стекоха монасите от всички околни манастири, всички жители на Йерусалим и безбройно множество хора от Иерихон и от тази страна на Йордан.
Като разбиха прозорчето, направиха място, достатъчно, за да влезе един човек. След като влязоха през направения по този начин вход, благоговейни мъже изнесоха честното тяло. Дойде и Иерусалимският патриарх, придружен от множество други отци. Когато започнаха, според обреда, да помазват тялото с аромати, видяха, че починалият подвижник беше жена.
- Боже, Който дивно се прославяш в Своите светии! - просълзени възкликнаха тогава всички присъстващи. - Слава на Тебе! Защото Ти имаш на земята скрити и незнайни светии, не само сред мъжете, но и сред жените!
Пожелаха да запазят пред народа тайната на Пелагия, но не можаха, защото на Бога беше угодно да не остави скрита, но да яви и прослави Своята рабиня. Събра се голямо множество народ; стекоха се тук и монахини от техните манастири, които носеха свещи и кандила, пееха псалми и църковни песнопения. Взеха честното и свято тяло на Пелагия, с подобаваща чест го внесоха в килията, където тя се беше подвизавала, и там я погребаха.
Такъв беше животът на бившата блудница, такова - обръщането на погиващата грешница, такива - нейните трудове и подвизи, с които тя угоди на Бога. Да даде нашият Господ Иисус Христос, заедно с нея, и ние да получим милост в Съдния ден! А на Него, заедно с Отца и Светия дух, въздаваме слава сега и всякога, и во веки веков! Амин.
