„Боклукът за един човек е съкровище за друг”, гласи популярната фраза. Въпреки че за някои хора не е от значение как други хора управляват колите си, тези данни представляват голям интерес за автомобилните производители. Те събират тази информация заедно с гигабайти допълнителни лични данни, като за целта използват своите нови модели.
Много производители на автомобили не крият и дори признават какви данни събират чрез публичните си политики за поверителност. Какво точно правят с тези данни е значително по-трудно да се разбере, но няма съмнение, че част от тях се озовават в ръцете на брокери на данни, застрахователни компании и др.
Какво обаче точно събират автомобилните компании като информация? Отговор на този въпрос се опитва да даде проучване на сайта Privacy4Cars. В него се дават различни примери за събраните данни. Собствениците на Ford F-150, например, трябва да знаят, че автомобилният производител може да събира информация като колко бързо се движат и как натискат педалите. Ford също така пази данни за собственика, включително тяхното местоположение и информация за шофьорската книжка.
На свой ред, Toyota признава, че може да събира информация като поведение на волана, ускорение, скорост, спиране и посока на движение. Някои модели дори могат да сканират лицето на водача, когато влезе в колата. Според представител на японския производител тази информация се съхранява в колата и не се предава на Toyota. Ако клиентите искат, могат да изключат предаването на данни.
Друг голям производител – Chevrolet, събира информация като местоположение, история на маршрута, скорост, състояние на предавките и дори данни за прозорците. Автомобилният производител може дори да получи информация за това как клиентът използва енергията от дома си, ако зарежда там своето електрическо превозно средство.
Като цяло, някои от тези данни може да изглеждат напълно безполезни за всеки отделен човек, но за корпорация или страна с лоши намерения те могат да се окажат безценни.