Nissan Juke: Законодателна инициатива (тест-драйв)

19 септември 2014, 20:03 часа • 174601 прочитания

Клишето „да твориш закони“ в България вече е изключително мръсно словосъчетание, което свързвам с безочливата политическа клика, пресушила и малкото останало съдържание в това понятие. Затова пък, когато става дума за автомобилната индустрия, да напишеш нов закон означава, че абсолютно всички ще се съобразяват с него. През 2010 г. Nissan написа един такъв с Juke, поставяйки началото на бума, който днес изживява В-сегментът в SUV класа, в който догодина трябва да бъдат продадени 700 000 автомобила само в Европа (при 2 млн. по света). Nissan дописа няколко алинеи в закона си, които трябва да неутрализират големия брой желаещи да нарушат върховенството на закона, а именно лидерството на Juke. Не са кардинални, не са много, но са точни и на място.

Макар да гоня 40-те, в рамките на над 500-километровия ми тест на обновения Juke се сещам за много далечен спомен от детството ми. Обикновено се използваше растение с много листенца. Започваш да късаш листо по листо и да гадаеш дали момичето от 4-и А клас те „обича или не те обича“. Обикновено късането на листа продължаваше, докато последното не стигне до желания резултат – „обича ме“. Е, и аз така. Вярно, тази игра продължава вече няколко години, но в крайна сметка, след много „обичам го, не го обичам“, стигнах до положителния извод.

„Обичам го“, защото все още предницата му продължава да е странна и без аналог. През 2009 г. концепцията Qazana загатна за нещо ново, а година по-късно се появи и съмият Juke, който толкова много се доближаваше до формите на прототипа, че тази смелост дори можеше да му изиграе лоша шега. Но не, получи се именно обратното. Смелостта на Nissan с формулата Love it or Hate it направи така, че Juke създаде цял един сегмент, както няколко години преди това направи Qashqai. Сега всички се стремят да бъдат смели и дръзки колкото Juke, но първообразът продължава да диктува темпото. От модела вече са реализирани близо 500 000 продажби, което е накарало специалистите в компанията да пипат с копринени ръкавици в средата на жизнения цикъл на модела. Вместо нещо коренно различно, те са вкарали само някои дребни промени по дизайна и някои нови технологии.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Най-важните са новият 1,2-литров турбо двигател (който тествам аз); оптимизирали са задвижването на четирите колела с Torque Vectoring System; вградили са нова аудио системата, последно поколение NissanConnect интерфейс, Nissan Safety Shield, Dynamic Control система на Nissan. Дали са възможност да си поръчате и нов, отварящ се стъклен покрив, но аз ще ви посъветвам това да не го правите.

ВИЖТЕ NISSAN JUKE ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ХРИСТО ПЕТРОВ

„Не го обичам“, защото една опция, която по принцип трябва да предлага комфорт, силно обърка крайното ми мнение за автомобила. Карам в града и споделям на Христо, че съм готов да се закълна, че това е един от най-добре обезшумените японски автомобили, които съм карал. Добре, че не го направих. Излизам на магистралата и всичко се променя. При скорости над 120 км/ч се появява някаква адско завихряне около В-колоните, единствената причина за което намирам в предлагащия се вече като опция панорамен люк. Явно има сериозен проблем с изолацията му, защото шумът е наистина сериозен, аудиото не се чува, а проблемното ми дясно ухо заглъхва на два пъти. Дори жена ми констатира, че й „духа на врата“.

„Обичам го“, защото интериорът не предизвиква двуполюсни мнения, напротив, зад волана му се чувствам чудесно. Седалките са удобни, воланът ми залепва, а дизайнът на централната конзола, под формата на мотоциклетен резервоар, е едновременно ергономичен и привлекателен. Двата бутона на Dynamic Control системата позволяват с едни и същи бутони и екран да се настройва климатика или трите режима на работа на двигателя (Eco, Normal и Sport). Възможностите за цветова персонализация на конкретни детайли в интериора също е много привлекателна.

„Не го обичам“, защото пластмасите в интериора не са на нивото на дизайна. Отзад е поприхлупено и мястото за коленете е ограничено, но последното е характерно за всичките му конкуренти, а първото е предпоставка от профила на Juke. Отстрани и отзад той прилича на купе модел, с видими препратки към 370Z, които неутрализират с пълна сила горните забележки. Голям плюс е увеличеният с 25% багажник, обемът на който вече е 317 литра.

„Обичам го“, защото новият 1,2-литров турбо двигател е много, много добър. Мощността му от 115 к.с. е съпоставима с тази на стария 1,6-литров мотор, а въртящият момент от цели 190 Нм е доста над нютон метрите на настоящия атмосферен 1,6-литров агрегат. Проблемът е, че идват при 2000 об./мин, т.е. турбо дупката е осезаема. Развърти ли се над тях обаче, моторът става много пъргав и отзивчив на командите с десен крак. Не е спринтьор, но двойният ауспух на пърдящо Audi А3 щеше да падне на земята, докато се напъваше да се дърпа с мен. Сигурен съм, че на двамата смугли пътници в „бегачката“, регистрирана в град Перник, щяха да им се пръснат вените на челото, ако бяха разбрали какво имам аз под предния капак.

„Не го обичам“, защото за пореден път се убеждавам, че т. нар. даунсайзинг не оправдава (поне пред мен и с моя стил на шофиране) основния си постулат, а именно намаляването на разхода на гориво. Да, ако го галя с 60-ина километра в час, вероятно бих се доближил до заводските параметри за разход на гориво. Но след 500 км пробег, в града и по късата магистрала „Струма“, посока Банско, средният разход показа 7,6 л/100 км. За мен това си е абсолютно в реда на нещата, в рамките на очакваното от мен. Но все пак далеч от заводските параметри.

„Обичам го“, защото пътното му поведение е в пълен унисон със спортната му визия. Стои отлично и стегнато на пътя, макар това да води със себе си по-силно подрусване, но аз обичам и предпочитам спортното пътно поведение. Версията е със задвижване само на предния мост, но Juke захапва здраво и в завоите на „Предела“ го настъпвам яко. Качвам единия склон на прохода със 100 км/ч, без да правя глупости, докато бясна „петица“ зад мен се опитва да ми се качи на гърба. На спускането от другата страна си проличават още по-добре качествата на автомобила, позволяващи ми да поддържам сериозно темпо в завоите. Агрегатът е куплиран с 6-степенна механична скоростна кутия, което е другото му голямо предимство, защото трансмисията е прецизна, скоростният лост удобно позициониран, а скоростите влизат с характерното за японските коли по-голямо усилие, нещо, което е присъщо на спортните автомобили.

„Не го обичам“, защото старата 1,6-литрова бегачка със 190 к.с. вече ще задвижва NISMO версията. А и жена ми започва да ми задава странни въпроси от сорта на „скъп ли е“ и „колко ли ще е месечната вноска“. Това винаги ме притеснява.

„Обичам го“, заради всичко казано дотук, заради това, че все още е трендсетър, защото все още хората се заглеждат след него, защото е много стегнат на пътя. И защото без панорамен стъклен люк ще е по-евтин.

Технически характеристики: Nissan Juke 1,2 DiG-T

Размери

Дължина, мм: 4135

Широчина, мм: 1765

Височина, мм: 1565

Колесна база, мм: 2530

Маса, кг: 1236

Двигател

Вид: редови, 4-цилиндров, турбо

Работен обем, куб. см: 1197

Макс. мощност, к.с. при об/мин: 115 при 4500

Макс. въртящ момент, Нм при об/мин: 190 при 2000