От две седмици имам чувството, че „чуковете“ на Кубрат Пулев ми набиват в главата думите след поредната консултация за "политическа отговорност“. За съжаление си мисля именно за подобни щуротии, докато се наслаждавам на новото MINI и по-дрезгавото боботене на 3-цилиндровия му двигател. Той, както и много други агрегати на конкурентите, е резултат от закъснелите действия на политиците, които, подобно на юмруците на Пулев, са нарочили автомобилната индустрия за жертвен агнец и я използват във всеки удобен случай, стане ли въпрос за замърсяване на околната среда. Този двигател е отговорът на BMW на тези думи. Но не се заблуждавайте. „Удоволствието от шофирането“ е залегнало дълбоко в конструкцията му. Оправдава ли обаче очакванията и задачите, възложени му?
Дълго време си мислех, че дизайнерите на Porsche са най-мързеливите в бранша. Затова се чудех как е възможно 911 да е толкова успешен модел. В последствие картинката ми се поизбистри и обърнах хода на размислите си в обратната последователност. Запитах се защо 911 е толкова успешен модел, а един от отговорите, които си дадох, бе пълен контрапункт на мързеливостта. Осъзнах, че разковничето на този успех се крие във факта, че дизайнерите се справят с работата си брилянтно, успявайки да пренесат почти непроменена визията на 911 през десетилетията, върху която се крепи и аурата на модела.
Историята на MINI, след като юздите пое BMW, е далеч по-кратка, но и тук предизвикателството е било идентично: да се запази имиджът на икона, като едновременно с това моделът бъде модернизиран. А да подобриш един и без това култов модел, без драстични забежки, е най-трудното нещо. Новото MINI изглежда като един по-сериозен фейслифт в средата на жизнения цикъл, но това е привидно, защото не е оставен нито един панел и детайл, който да не е подменен или променен. Дизайнерите заложиха на сдържания подход (и не сгрешиха), интериорът е силно променен, под предния капак има две големи новости, ново е и цялото шаси, добавени бяха сантиметри в размерите, но феновете на марката могат да си отдъхнат. Причината е, че MINI Cooper не е остъпил от собствената си идеология. Той продължава да предлага емоции и изключително прецизно управление, но аз исках да видя какво може новият 3-цилиндров 1,5-литров двигател, след като преди време се убедих в Go Kart усещането, предлагано от Cooper S със своите 192 к.с. от новия 2,0-литров мотор.
В основата на новото MINI откриваме напълно новата UKL платформа на BMW. Същата, която е залегнала в първия баварски модел с предно предаване, който съвсем скоро ще тествам, за да видя що за чудо е това 2 Series Active Tourer. Освен шасито говориме за технологични новости във всяко едно отношение. Нов е и въпросните 1,5-литров двигател с 3 цилиндъра. Вече го няма съвместно разработения с PSA двигател, а 1,6-литровият мотор е заменен с 2,0-литров в Cooper S. Изцяло ново е и окачването. Нови са и размерите, които са направили третото MINI да изглежда като кросоувър редом до първообраза. Дължината на автомобила е увеличена с 98 мм, широчината с 44 мм, височината със 7 мм, а междуосието с 28 мм. Това е довело до отваряне на повече пространство за пътниците, но на задните места продължава да си е все така тясно и подходящо само за деца. И моят Алекс му се наслаждава с кеф през трите дни, на които аз се радвах на дебелия волан с емблемата на John Cooper Works.
Същият волан ми прилепваше чудесно и преди няколко месеца, когато за пръв път се докоснах до новия Cooper, но с едно S на радиаторната решетка. Затова сега ще ви спестя подробностите за атрактивните LED фарове, но не мога да не спомена красивата издутина на предни капак, между двете бели ивици, които биха накарали човек да преглъща страстно, когато я види. Но това е измама, тъй като под капака се крие малък 3-цилиндров двигател. Но за разлика от другите подобни мотори, чийто работен обем варира от 0,8 до 1,2 литра, този е цели 1,5 литра. По-екзотичната подробност около този мотор е фактът, че той е много близък до 3-цилиндровия двигател с вътрешно горене, подпомагащ големия пакет батерии в супер автомобила i8. За мое съжаление е далеч от 228-те „коня“ в хибрида, вместо това генерира 136 к.с. Които също са впечатляващи за такава конфигурация. Освен това въпросните 136 к.с. са с 16 повече спрямо последния атмосферен Cooper. Но по-важното е друго: въртящият момент на 1,5-литровия двигател е цели 220 Нм (230 с овърбууст), докато споменатият преди малко мотор предлагаше само 160 Нм. Така, вместо да издевателстваш върху двигателя, за да извадиш динамика от него, тук тя идва още от 1250 об./мин. А така, освен динамиката му, на преден план излиза и характерът му.
Натискам старт/стоп бутона, който пулсира в червено, намира се на централната конзола и е всичко друго, но не прилича на стандартните старт/стоп бутони, а по-скоро на перчатка в състезателен автомобил. Чува се звук, който не съм чувал от друг 3-цилиндров двигател. Дрезгав и боботещ, а не равен и немощен. В определени обороти е по-натрапчиво осезаем, но в общия случай придава характер на двигателя, с какъвто не разполагаше последният подобен, който карах – в Clio. По-важното е, че 3-цилиндровите двигатели не се славят с имидж и прецизност, но не и този. Да, тепърва ще гради имидж (макар в Б-я това да е трудно), но със сигурност е изключително прецизен. При това е и невероятно динамичен. Не се бях запознал предварително с конкретните му динамични параметри, затова останах повече от изненадан, когато настъпих педала на газта. С „ръчка“ той се ускорява за 7,9 сек до 100 км/ч, а с автоматик (с какъвто е оборудван тестовият модел) – за 7,8 секунди. Това ускорение се усеща осезаемо, когато избереш режим Sport чрез MINI Driving Modes и въртящия се контролер в основата на дългия скоростен лост, приличащ на градински инструмент. Избирам и ръчна смяна на предавките, а резултатът е, че характерът на 3-цилиндровото MINI буквално се променя. Към добро. Аз обаче съм си поставил за цел да видя колко смислен е този мотор, затова подобно упражнение си позволих само веднъж. През останалото време шофирам в режими MID и GREEN, за да пестя, като се старая да карам плавно.
Така достигам до политическата му коректност, довело го на бял свят. Преди около месец над 300 000 маршируваха в Ню Йорк в поход за защита на околната среда. Аз също съм съпричастен към подобни инициативи, но те звучат кухо на фона на това, че в последните 100 години именно най-развитите държави са причина сега полярните шапки да се топят с изключителна бързина. Същите тези държави сега налагат ограничения на опасните производства, но няма как да наложат ограничение на бумтящата китайска промишленост и безбройните й електроцентрали на въглища. Нищо не съм чул за въздухоплаването, което е най-големият замърсител на атмосферата, но за сметка на това чета ежедневно как автомобилната промишленост е нарочена за едва ли не най-големият замърсител. Това е причината, заради която в не толкова далечно бъдеще ще караме бездушни електрички (без никакво съмнение), но сега, като първи етап, виждаме т. нар. даунсайзинг в най-чистата му форма. Намалява се работният обем, за да се намали разходът на гориво, но не за сметка на динамиката. И наистина, динамиката при този двигател въобще не е пострадала. Но не виждам как икономичността е спечелила.
Циклите за измерване на разхода на гориво са изключително строги, прецизни и подробно разписани. Според тях този модел изразходва средно 4,5 л/100 км. Но за мое учудване, когато го върнах, на борд компютъра бе изписана цифрата 8,1 л/100 км. Средно. Минималната цифра, която видях, бе 7,2 л/100 км на спускане от Самоков към София. В града минималният разход бе 7,6, но само докато компютърът преизчисли разхода след влизането ми в София. Така оставам да се чудя защо бих предпочел един 3-цилиндров двигател, след като той изразходва приблизително или малко повече спрямо най-любимия ми двигател в гамата на BMW: 3,0-литров „шестак“ с 306 к.с. Карал съм го във всички модели, в които се вгражда, но правя справка с теста ми на 435i Coupe. Средният разход, който е показал този модел по време на теста ми, е бил 9,2 л/100 км, а по заводски параметър разходът е 7,9. Предполагам може да си представите какво могат 306 „коня“... Отговорът за мен е само един: защото ще е много по-евтин.
MINI Cooper е продукт, който продължава да привлича погледите на тези около вас в задръстването. Още по-приятно е в интериора му, където подобренията и промените за много повече спрямо екстериора. Седалкети са невероятни, воланът също, възможностите за персонализация са неизброими. Централната конзола се доминира от огромния кръгъл контролен уред (абсолютно всичко в интериора е подчинено на кръглите форми), предлагащ нова възможности за изобразяване и цветен LED пръстен за визуална обратна връзка при управлението на множество функции (серийно с четириредов TFT дисплей респективно опционален до 8,8 инчов цветен дисплей). Аз съм влюбен в MINI Cooper, макар цената му винаги да ме е стряскала. Голямото предимство на новия 3-цилиндров двигател е в по-ниската с около 10 000 лв. (стартова) цена спрямо S.
Технически характеристики: MINI Cooper
Размери
Дължина, мм: 3850
Широчина, мм: 1727
Височина, мм: 1414
Колесна база, мм: 2495
Двигател
Тип: 3-цилиндров, турбо
Работен обем, куб. см: 1495
Макс. мощност, к.с. при об/мин: 136 при 4500
Макс. въртящ момент, Нм при об/мин: 220 (230) при 1250
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 210
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 7,9
Среден разход, л/100 км: 4,5
Вредни емисии СО2, г/км: 105
Базова цена, лв. с ДДС: 39 900
КОНКУРЕНТЪТ: Audi A1 1,4 TFSI
Размери
Дължина, мм: 3954
Широчина, мм: 1740
Височина, мм: 1416
Колесна база, мм: 2469
Собствено тегло, кг: 1100
Двигател
Тип: редови, 4-цилиндров, турбо
Работен обем, куб. см: 1390
Макс. мощност, к.с. при об/мин: 122 при 5000
Макс. въртящ момент, Нм при об/мин: 200 при 1400-4000
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 203
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 8,9
Среден разход, л/100 км: 5,9
Вредни емисии СО2, г/км: 122
Базова цена, лв. с ДДС: 38 197
Автор: Пламен Георгиев
Фотография: Христо Петров