Ето че ни дели само ден от предпремиерното излизане на широкия екран на филма Rush, който у нас се разпространява със заглавието „С пълна газ“. Без съмнение този филм ще е един от гвоздеите на есенната кино програма, а за всички автомобилни фенове – дори и за десетилетието. Неизлязал още, „С пълна газ“ бе нареден до класиките Grand Prix и Le Mans. Сега вече може да се твърди спокойно, че той ще се превърне в абсолютна класика сред милионите любители на Формула 1.
Много са любителите на Формула 1 и в България, но списание ClubS1 е единствено по рода си у нас. Снощната ексклузивна прожекция в МОЛ София съвпадна с рождения ден на списанието, 14-ти по ред за екипа на изданието, водено от познатия на Ф1-феновете Иван Тенчев. Честито, колеги.
Честито и на вас, фенове на киното и Формула 1. Защото това, което ще видите, ще оправдае напълно големите очаквания към лентата. Защото тя не е забила в холивудските клишета, а пресъздава (особено добре при това характера на Лауда) по изключителен начин реални събития, една от най-оспорваните титли в историята на Формула 1. А този филм ще остане в историята на киното, дръзнало се да се докосне до автомобилната тематика. Примерите са много, но класиките (и въобще стойностните предложения) малко.
Никога няма да забравя полюцията на Силвестър Сталоун за „Индикар“, за съжаление. За щастие Бърни Екълстоун буквално изгонва Сталоун, когато той отива при него да му предложи да направи филм за Формула 1. Резултатът е кино недоразумението, което дори не искам да назовавам по име.
Но сега ще говоря за нещо коренно различно. Защото всички предпоставки за този успех бяха налице от самото начало. Рон Хауърд („Красив ум“, „Фрост/Никсън“) е с две отличия „Оскар“. Две номинации за престижната статуетка има сценаристът Питър Морган („Фрост/Никсън“, „Кралицата“). Ще продължа да изброявам само хората в екипа, които са се докосвали до „Оскар“: операторът Антъни Дод Мантъл („Беднякът милионер“, „Последният крал на Шотландия“), монтажистите Дан Ханли и Майк Хил („Аполо 13“, „Красив ум“), композиторът Ханс Цимър („Крал лъв“, „Черният рицар: Възраждане“), продуцентът (един от шестимата) Брайън Гейзър.
Неверроятен е и кастингът. Ролята на „добрия“ е поверена на Крис Хемсуърт (той се превъплъщава в образа на Джеймс Хънт), който изгря с „Отмъстителите“ и „Тор“. „Лошият“ (Ники Лауда) е Даниел Брюл, който аз помня от „Гадни копилета“. Не случайно ги наричам добрия и лошия в кавички, защото Холивуд винаги прави подобни вшунения. Тук няма добрия и лошия, но все пак русите коси на Хемсуърт са същите като на плейбоя Хънт. Британецът олицетварява всичко онова, по което милиони фенове на Ф1 въздишат с носталгия: годините, когато Ф1 беше сцена за изявата на най-добрите, а не мултимилиарден спорт, в който пресконференцията на пилотите е съпроводена само от благодарности към отбора и спонсорите. Хънт е онзи плейбой, който излиза на стартовата решетка с цигара в устата, след като до преди минути е бил в караваната си с една (понякога две) дами.
На противоположният полюс е „лошият“ Брюл, който прави невероятна роля в този филм. Рецензиите за изпълнението му са само положителни. Ще ви хареса и на вас. Още повече, че Хауърд не се е отдал на познати способи (ще му простите многократните кадри с превключване на предавките, обикновено все във възходящ ред), а методично изгражда образа на двамата пилоти, като по-удачното май е именно на Ники Лауда. Леденият австриец дори се отказва от любов, чувства, щсатие, за да е изцяло съсредоточен върху самоусъвършенстването си, върху концентрацията си, върху състезанията на върховно спортно ниво. За времето си той е робот, няма да поставям риторични въпроси колко такива примера може да ми дадете днес. Но той е само образно „лошият“, защото стремежът да си най-добър в това, в което правиш, е достоен за уважение. А това, което той прави през 1976 г., друг не го е правил.
Сблъсъкът между тях е напълно философски. Това е сблъсък между миналото и бъдещето, между старото и новото. Макар да променят лицето на Формула 1, британските гаражисти, както един доста известен човек ги нарича (и чието име е върху най-емблематичните спортни автомобили днес) трябва да отстъпят мястото на заводските отбори в последствие и идването на Екълстоун (част от тези „гаражисти“), който превръща спорта в бизнес империя, в която свободното поведение, сексът, алкохолът, смъртта, са абсолютно забранени. Плейбоят Хънт ще спечели своята единствена титла срещу „машината“ Лауда, претърпял зловещия инцидент на „Нюрбургринг“, който за малко не отнеме живота му, но върнал се само след 6 седмици, за да гони титлата!
Кой е лошият? Кой е добрият? Няма такива. Няма такива в този филм, защото е истински. Има само печеливши и това ще са всички зрители, които ще отидат да го гледат на голям екран.
Разкривайки ни личния им живот и сблъсъците им на и извън пистите, „С пълна газ“ проследява двамата пилоти, докато те се притискат взаимно до точката на физическо и психологическо пречупване, където няма пряк път към победата, нито място за грешки. Но пък има място за две красиви дами, защото киното не може без тях. Оливия Уайлд („Трон: Заветът“) и Александра Мария Лара („Четецът“) са водещите жени, съответно в ролите на Сузи Милър и Марлене Лауда, любимите на Джеймс и Ники.
Утре, 20 септември започва предпремиерното излъчване на „С пълна газ“ в киносалоните, а от 27 септември ще премине в категарията „премиера“. Важно е за цената. Приятно гледане. Няма да останете разочаровани.
А предисторията на всичко изглежда така:
През 1975 г. Ники Лауда печели световната титла с Ferrari, прекратявайки 7-годишната доминация на Ford.
Началните етапи на сезон 1976 не дават индикация за невероятната драма, която ще се разгърне между двама от най-непримиримите съперници в автомобилния спорт. Настоящият шампион Лауда с Ferrari печели шест победи в първите 9 състезания, завоювайки Гран При на Бразилия, ЮАР, Белгия, Монако и Великобритания. Лауда е на подиума и като завършил на второ място в Испания и САЩ, както за третото си място в Швеция.
До средата на сезона (осем състезания) Лауда натрупва наглед недостижима преднина в класирането, като имат над два пъти повече точки от най-близките им преследвачи взети заедно. Докато Лауда доминира на пистата, Джеймс Хънт - през по-голямата част от времето изпитва трудности. В първия си сезон с McLaren, той не успява да завърши в четири от първите шест надпревари.
Противоречия съпътстват дори победите на Хънт. Макар да побеждава Лауда в четвъртото състезание за сезона в Испания, съдиите дисквалифицират Хънт – M23 е прекалено широк. McLaren оспорват на базата, че разликата се е получила заради разширяването на гумите по време на състезанието. В крайна сметка обжалването е спечелено, но точките на Хънт са възстановени едва след два месеца.
Хънт печели GP на Франция (осмото състезание), където Лауда е принуден да се прибере в бокса с проблеми в двигателя. До този момент, това е единственото състезание, в което австриецът не финишира.
След триумфа във Франция, Хънт се връща у дома като герой, за да участва в Гран При на Великобритания на „Брандс Хеч“. Лауда разочарова британските фенове, като печели квалификацията и води през първата половина от надпреварата. Когато Лауда получава проблем в скоростната кутия само 15 минути преди финала, Хънт излиза начело и хвърля във възторг местната публика. Хънт печели победата, а Лауда удържа второто място.
Но и тук противоречията съпътстват Хънт. На старта Клей Рагацони - съотборник на Лауда - незабавно атакува Лауда. Колите им се докосват. Рагацони се завърта и е ударен от Хънт и Жак Лафит. Макар останалите коли да преминават без инциденти, наличието на отломки по пистата налагат рестартиране.
Хънт се качва в резервната кола на отбора за рестартиране, както правят Лафит и Рагацони, макар че те не завършват състезанието. След финала, Ferrari и още два отбора протестират срещу използването на резервната кола от Хънт. От McLaren твърдят, че тъй като няма завършена дори една обиколка, правилата за рестартирането не важат. Съдиите от Формула 1 приемат протеста, отнемат победата на Хънт и обявяват Лауда за победител.
Преди десетото състезание за сезона в Германия, Хънт е стопил малко разликата с Лауда, но остава със зашеметяващите 23 точки, като до края остават седем надпревари. Лауда все още изглежда сигурен кандидат за спечелването на титлата.
Всичко това се променя в Германия.
Тогава на ред е „Зеления ад“, прозвище, дадено на „Нордшлайфе“ от Джаки Стюърт: 23 километра, 177 завоя, прекалено много загубени животи там.
Лауда, един от най-гласовитите привърженици на безопасността на пилотите, е отявлен противник на състезанията на „Нюрбургринг“. На събиране на пилотите през пролетта на 1976 г, Лауда предлага бойкот на надпреварата, но не успява да се наложи при гласуването.
Въпреки притесненията си, Лауда завършва втори в квалификацията след Хънт за Гран При на Германия за 1976 г. С наближаването на старта започна да вали дъжд, и повечето екипи слагат гуми за мокро - в ретроспекция, това се оказва тактическа грешка, тъй като дъждът утихва и силните ветрове започват да изсушават пистата.
Лауда стартира лошо и бързо започва да потъва в класирането. Той си спомня как спира в бокса, за да смени гумите със сликове - последният му спомен от състезанието. Когато приближава един завой, в неговото Ferrari се счупва прът. Колата поднася странично, блъска се в огражденията, излита във въздуха и после пада на пистата.
Първата кола зад него успява да избегне болида му. Втората кола, пилотирана от Брет Лънгър, се забива в Лауда, чието Ferrari в пламъци. Следващата кола, карана от Харалд Ертъл, се врязва в двете коли. Лънгър и Ертъл са невредими, но болида на Лауда е обгърнат от пламъци. Няколко пилота, сред които Лънгър и Ертъл се борят трескаво да измъкнат Лауда от горящата кола. Най-накрая успяват да го извадят от там, но не и преди да е сериозно обгорял.
Лауда е закаран в спешното отделение в Манхайм, където екип от шест доктора и 34 медицински сестри се борят за живота му. Той има изгаряния трета степен по главата и китките, няколко счупени ребра, счупена ключица и скула. Но най-голямата опасност са пораженията по белите му дробове, резултат от вдишването на отровните газове, породени от пожарогасителите.
Макар Хънт да печели Гран При на Германия, водещите заглавия на следващия ден са за катастрофата на Лауда и как настоящият шампион се бори за живота си. Четири дни Лауда е на прага на смъртта.
Но Лауда не се предава. Почти ослепял, той се съсредоточава върху гласовете, за да запази съзнание. След възстановяването му, той започва незабавно да крои планове за завръщането си към състезанията - още същия сезон. С помощта на терапевт, той тренира по 12 часа всеки ден.
Историята продължава, Хънт топи преднината, но тогава идва невероятната новина – Ники Лауда ще се завърне на пистата за GP на Италия на 12 септември 1976 година. Шест седмици, след като за малко не загубва живота си!
Така правят великите пилоти. А Лауда е такъв. Днес той щеше да е народно с Професора с 4 световни титли, но последното състезание на „Фуджи“ е дъждовен ад. Лауда и Хънт призовават да не се стартира. Но организаторите са на друго мнение. Лауда прави две обиколки, след което влиза в бокса и заявява: „Прекалено опасно е“.
Хънт финишира трети. В шампионата – завършва с 1 точка пред Ники Лауда.
Този сезон, тази титла, този двобоя между двама големи пилоти, трагедията на единия и невероятното му завръщане... сега влизат неосквернени в кино пантеона. И ще се превърнат в мерило за бъдещите кино творения по темата Формула 1 и въобще моторен спорт.
