Германският автомобилен гигант "Фоксваген" (Volkswagen) иска около един милиард евро обезщетение от бившия генерален директор Мартин Винтеркорн, по време на чийто мандат се случва "измамата на века" с отработени газове от дизелови двигатели - т.нар. Дизелгейт, съобщава РТС. Това е най-голямата сума, поискана някога от един ръководител на борд в Германия, уточнява БГНЕС.
Според разследващите журналисти на Süddeutsche Zeitung, концернът от Волфсбург основава искането на факта, че биха се спестили тези милиарди евро, ако Мартин Винтеркорн е действал веднага след като е разбрал за манипулацията.
"Фоксваген" счита, че Винтеркорн е трябвало да действа на 27 юли 2015 г., когато на среща е научил подробностите за престъпния софтуер, инсталиран в превозните средства с дизелов двигател. Този софтуер разпознава кога колата е тествана или инспектирана и кога реално пътува. Пречистването на отработени газове работи само в "лабораторни условия", докато на улицата автомобилите отделят вредни газове многократно над допустимите стойности.
"Фоксваген" също смята, че Винтеркорн не е успял да "отговори истинно и изцяло" на въпросите на американските контролни инстанции, което по-късно довело до по-високи глоби за концерна в САЩ. Местните контролни органи обявиха скандала на 18 септември 2015 г.
Известният мениджър, въпреки че се радва на огромно състояние, не е точно милиардер и не може да плати толкова голямо обезщетение от собствения си джоб. Но хората от неговия ранг, чието всяко решение струва милиони или милиарди, са сключили специални застраховки за обслужването на подобни дела.
Както Süddeutsche Zeitung съобщава, Винтеркорн има такава застраховка в Цюрих, но покрива максимум 500 милиона евро. Предвижда се тя да бъде оползотворена за "небрежно изпълнение на задълженията", който "Фоксваген" прехвърля на бившия шеф. Уловката е, че застраховката не покрива нищо, ако вместо небрежност бъде доказана умишлена измама. В средата на септември процесът пред Винтеркорн пред съда в Брауншвайг започва именно заради измама.
Надзорният съвет на "Фоксваген" иска пари и от четирима други мениджъри, управлявали "Ауди" и "Порше" - марки, които са част от "Фоксваген". Сега адвокатите им мълчат, но досега всички те отричат да са участвали в скандала.
Дори ако "Фоксваген" спечели и мениджърите трябва да плащат от частна собственост, те не трябва да се страхуват, че ще останат без пукната пара в джоба. Това показват предишни случаи с мениджърите на Siemens, Deutsche Bank и други концерни, които са държали голяма част от имуществото. Например, когато Ролф Бройер, бившият директор на Deutsche Bank, обижда в интервю клиента и медиен магнат Лео Кирш, банката трябваше да плати почти 1 милиард евро обезщетение. Бройер внася само 3,2 милиона евро, което беше едва една трета от имуществото му.
Винтеркорн също не се справя зле при пенсионирането. Докато работи той печели 17 милиона евро годишно, което е рекорд сред германските мениджъри. Пенсията, която му изплаща компанията, е 3100 евро на ден.
Винтеркорн от години повтаря, че не е имал представа какво се случва в компанията, тоест че дизеловите двигатели отделят 35 пъти повече азотни оксиди от позволеното. Пред анкетната комисия на германския парламент той каза, че не знае защо хората му не са го информирали за това. Повече бивши колеги си спомнят събитията по различен начин - на прокуратурата на Брауншвайг е казано, че Винтеркорн е знаел всичко през юли 2015 г.
Доколкото е известно и до днес, концернът е манипулирал стойностите на отработените газове в около единадесет милиона дизелови автомобила между 2008 и 2015 г. Към днешна дата "Фоксваген" е платила 32 милиарда евро глоби и щети.
