Икономическият и социален съвет е така нареченият граждански парламент на България, каза в Студио Actualno, председателят на съвета Зорница Русинова. Създаден е със закон преди 20 години, като целта му е с представителство на трите групи – на работодателите, на работниците и на гражданските организации, да има чуване на това, което мислят гражданите. Съветът взаимодейства и с изпълнителната, и със законодателната власт, и с президентството. Той е консултативен, и корективен орган. Вече властите се вслушват в съвета. Мандатът ни е четиригодишен, като за пръв път си определихме ясни приоритети. Работата ни е свързана с това България да стане по-дигитална, по-социална и по-зелена. Започнахме с доста амбициозна програма за тази година. Едно от първите неща, които направихме, независимо колко беше политизиран дебата за Плана за възстановяване и устойчивост, ние излязохме с ясно становище, че правителството трябва да мобилизира всички сили за претовори с Едропейската комисия. Ние в момента, ако не изпратим максимално бързо този план, губим възможността да използваме авансовите средства, които към края на тази година можем да получим, а те са 13% от стойността на целия план.
Миналата година дадохме ясно становище, в следствие на което бяха ревизирани голяма част от мерките още от предходното правителство. Създадоха се някои нови цели и програми. Основната част от тези предложения е свързана с това да има възможности за повече инвестиции във фирмите, за да можем да помогнем на българските компании да се справят с икономическата криза. Инвестиции в дигитализацията, защото в момента има нужда фирмите да бъдат подпомогнати не само с оборотен капитал, но да имат възможност да продължат да се обновяват технологично, да се дигитализират, защото много голяма част от малките и средни предприятия имат ограничен ресурс да инвестират в нови техники. Важна тема и и възможността за квалификация на хората, защото видяхме, че човек ако няма дигитални умения, трудно би се справил с предизвикателството да работи от къщи. Това води до невъзможност не само човек да си намери работа, ако остане без работа, но води и до социална изолация.
Тази седмица направихме обстоен анализ на работата от разстояние. Предложихме на Националния съвет за тристранно сътрудничество максимално бързо да се направи работна група, за да се допрецизират разпоредбите, тъй като има неясноти как отделни разпоредби да се прилагат. Всеки един човек трябва да има яснота как се обособява работно място, работно време, какво е длъжен работодателят да му осигури, как е длъжен да му го осигури. Тенденцията за работа от разстояние ще остане за много голяма част от секторите. Дори и когато си отиде пандемията, това е вид начин на работа. Фирмите трябва да имат добре направени платформи и сигурни връзки, за да могат да работят по този начин.Тези теми са засегнати в друго наше становище от миналата седмица. То обхваща една голяма тема за над 15 милиарда – Споразумението за партньорство и европейските програми.
Направихме детаилен анализ на всяка една от програмите, като акцента ни разбира се е икономиката и социалната сфера, т.е. програмата Конкурентноспособност и развитие на човешките ресурси, програмата Региони в растеж, която засяга общините, околна среда, образование, новата програма, която е свързана с иновациите. Препоръките ни са свързани с това първо да сме по-активни като гражданско общество и да търсим по-сериозен диалог с администрацията. Вчера представихме нашето становище на вицепремиера Атанас Пеканов. Няколко акцента представихме на вниманието на властите и считам, че ще им бъдат максимално полезни при преговорите с Европейската комисия. На първо място трябва да си поставим по-амбициозни цели, т.е. да стъпим на европейските прогнози за растеж на икономиката ни. И да бъдат по-амбициозни целите, които България си поставя при ползването на европейските средства, защото инвестициите в хора, фирми, земеделие, в пречистване на въздух, околна среда, води и т.н., трябва да доведат наистина до икономически растеж за България, независимо от трудностите на кризата.
Първо трябва да подкрепяме така фирмите, че да не се стига до освобождаване на хора, за да не се стига до безработица, а от друга страна как да помогнем на хората, останали без работа бързо да си намерят. Трябва да бъдат мобилизирани бързи програми за квалификация и преквалификация и те да бъдат съвременни, дигитални, модерни, така че хората да са подготвени и по-лесно да си намират работа.
Европейската комисия дава възможност удължаването на мерките в подкрепа на бизнеса и хората да бъде до края на годината. Естествено сега ситуацията е по-различна от миналото лято и от ситуацията през зимата, така че ние сме дали предложения за нов тип мерки, малко по-лесни за прилагане от страна на хората. Част от трудностите за хората и за бизнеса беше, че са много различни мерките и трудно се ориентират. Презложили сме нов подход – 75 на 100, като стъпва на 75% от осигурителния доход. Малко по-универсална мярка, която да стъпва на осигурителния доход към април месец и да е насочена към фирмите, които са минали на непълно работно време. Не само в туризма, хотелиерството и ресторантьорството или транспорта. Има и други сектори, които имат необходимост. Земеделските производители и преработватели искат да имат отделни мерки, не само свързани с ликвидност, но и да има специални програми в подкрепа на заетост, т.е. да могат да назначават безработни, по аналогия на това, което се прави в министерството на труда и социалната политика.
Още – във видеоматериала: