През миналата година най-много пари са получавали работещите в IT сектора, докато най-малко са вземали работещите в хотелиерството и ресторантьорството. Това показва анализ на КНСБ, данните от които бяха оповестени от президента на синдиката Пламен Димитров.
Според информацията, средната работна заплата в IT сектора е 3150 лева, докато при търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството средната заплата е 580 лева. Разликата е почти 5,5 пъти. На второ място по високи заплати е сферата на въздушния транспорт - средна заплата от 2924 лева, а в застрахователната дейност вземат средно по 2124 лева. На обратния полюс, дейностите по разследване и охрана също са доста ниско заплатени - 606 лева средно, а при производството на облекла и на обувки средната заплата е съответно 642 лева и 609 лева.
Ако се направи сравнение с европейски държави, заплатата в България си остава най-ниска. Данните на КНСБ са на база данни на Евростат, като в евро средната ни брутна заплата е 542 евро, а нетната - 423 евро.
През 2017 година средната работна заплата се е увеличила с 11,8% и достигна 1060 лв., което спрямо 2016 година е увеличение със 115 лв. От 3% до 5% до 10 % е масовото увеличение на работните заплати. По-рядко то е над 10%. А главният икономист на КНСБ Любен Томев обясни, че през 2017 година компенсацията на 1 отработен час извънреден труд в България в 5,1 евро, при 23,1 евро средно за ЕС.
"През 2016 година започнахме кампанията ни "Искам 100 лв. повече върху заплатата си". Година и половина по-късно нещата, които сме постигнали всички заедно са дори повече от това, което сме поискали за увеличение на доходите средно. През последните 5 години данните показват, че недостигът на кадри доведе до общо преразпределение като компенсацията на наемния труд като компенсация за наемните работници се промени с повече от 6 процентни пункта спрямо БВП и достигна 43,1 процентни пункта от БВП за миналата година", каза Димитров, цитиран от БГНЕС.
Той подчерта, че повече пари от произведения труд отиват към труда, отколкото към капитала. "Вътрешното разпределение на парите, стигнали до труда, които са 6,1 млрд. лв. за последните 5 години, е несправедливо. Затова говорим и за голям процент на работещи бедни, въпреки че на макро ниво имаме по-голямо разпределение към труда", посочи президентът на КНСБ.
В някои от секторите няма колективни трудови договори, които са, според КНСБ, проблемни сектори-в много от секторите на леката промишленост, химическата промишленост, хранителната промишленост. На общинско ниво над 150 колективни трудови договори, сключени в общините в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора за надграждане на работни заплати.
Димитров посочи, че БВП за България за 2017 година е близо 100 млрд. лв. Вътрешното търсене е основния двигател на растежа, а с 4,5% нараства крайното потребление за миналата година.
Според него има реални възможности за по-голям растеж на доходите в индустрията. Промишленото производство е нараснало с 36%, производството на основни метали е нараснало с близо 15%, а производството на химически продукти - с над 20%. Почти навсякъде в секторите на промишлеността има намаление на назначение кадрите и то не заради недостиг на работна ръка, според данните на синдиката.
В сферата на услугите има сектори, които са ниско платени. При традиционно най-ниско платените сектори ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има ръст на средната заплата, най-вече в ресторантьорството, но заплатите остават ниски. Може би заради това и е нуждата от внос на чужди работници в тези сектори, коментира Пламен Димитров.
КНСБ представи за трета поредна година доклад по колективно договаряне на заплатите за 2017 година (по-известен като докладът за доходите на КНСБ). Документът прави обобщение на увеличението на възнагражденията в страната по сектори, региони и професии през 2017 година и чертае посоките, в които те ще повишават през 2018 година.
