Три четвърти от директните плащания за обработваеми земи са получени от 3700 физически и юридически лица, но те представляват реално 100 свързани лица. Това показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията, цитиран в края на миналата седмица от Тихомир Безлов, главен експерт в програма "Сигурност".
При плащанията по програмите за селските райони 67% от субсидиите са усвоени от 100-те свързани лица, заяви експертът. Данните са за 2016 година, като от десетте най-големи юридически лица в земеделието първите пет са на едно семейство, пише в. "Сега".
Според Безлов концентрацията на субсидии в земеделието води до криминални практики. Той припомни, че за 2018 година общо от еврофондовете България очаква да получи около 4,2 млрд. лева. За селското стопанство са предвидени 2,91 млрд. лева, от които 2.64 млрд. лева са от еврофондове.
Безлов коментира, че приемането на таван за субсидиите от 300 хил. евро през 2014 година е довело до раздробяване на стопанствата чрез подставени лица. В новата европейска Обща селскостопанска политика се обсъжда след 2020 година да има още по-нисък таван на директните плащания от 60-100 хил. евро. Така, за да продължи да получава субсидии в същия размер, най-големият получател трябва да се раздроби поне на 47-48 фирми, а на 100-те най-големи им трябват поне 2400 фирми, изчисли експертът, цитиран от Investor.bg.
И докато стопанствата се роят, от Министерството на земеделието правят нов опит за решаването на проблема с разпокъсаните ниви. За целта ведомството на Румен Порожанов е изработило проект на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който обединява други няколко нормативни акта. Целта е да се създаде ред в комасацията на земеделски земи - проблем, за решаването на който от години настояват в бранша. С проекта се въвеждат и нови такси, предвидени са и глоби.
Оказва се, че България е първенец в Европа по показателя "раздробена земя" - имаме над 20 милиона парчета с над 3 милиона собственици. Допълнителен проблем е наличието на много наследници на всяка една нива, което е още една пречка пред окрупняването на площите. В новия проект е заложен и ред, по който да става уедряването на нивите. Решението за изготвяне на план за комасация ще се взема единодушно от общото събрание на собствениците. То ще определя имотите, които се включват в плана, необходимия бюджет, ще учредява местен комитет и ще приема проекта на плана за уедряване, става ясно от проекта. За откриване на процедура собствениците ще подават заявление до агроминистъра, който назначава постоянна комисия, приемаща проекта.
С проекта се въвежда и такса за промяна на предназначението на земеделската земя, която ще се определя с тарифа на правителството и ще се плаща от този, който е поискал промяната. Изключение има само за тези земеделци, за чиито земи има влязъл в сила Подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален или на общински обект. Проектът предвижда и глоби за палене на ниви, които ще са от 500 до 5000 лева за първо нарушение и от 1000 до 10 хил. лева за второ.
