Законопроект за промяна на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който синхронизира законодателството ни с европейска директива, противопостави социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Предложените промени най-общо имат за цел да улеснят достъпа на чуждестранни работници до нашия пазар на труда. Намалява се например таксата за разрешителното, което трябва да се вади за всеки работник, увеличава се срокът на синята карта, с която се привличат висококвалифицирани работници от трети страни, и др.
Работодателите обаче искат допълнително да се либерализира тази процедура. Те настояват да се вдигне ограничението за наемане на граждани от трета страна, което в момента е до 10% от средносписъчния състав на предприятието. Това изискване трябва или да отпадне, или да се вдигне на 33%, каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той посочи, че подобно условие не съществува в европейската директива, няма го и в Румъния, Чехия, Унгария и Полша, предаде в. "Сега".
БСК също поиска квотата да се вдигне поне на 20%. Бизнесът иска вместо за 12 месеца разрешителното за работа да важи 24 месеца, а покрай голямата динамика на пазара на труда списъкът с професиите, които изпитват глад за кадри, да се актуализира два пъти в годината, а не само веднъж. За да се преодолее острият дефицит на кадри, работодателите настояват още за цялостен анализ и краткосрочни и дългосрочни мерки.
Мит е, че има изобилие от свободни позиции за висококвалифицирани кадри, данните на Агенцията по заетостта показват, че имаме достатъчно безработни с висока квалификация, които биха могли да заемат свободните места, контрираха обаче от КТ "Подкрепа". Едно по-широко отваряне на пазара ще бъде в ущърб на българския работник и ще задържи заплатите, които в момента имат шанс за увеличаване, подчертаха синдикалистите.
Дискусията по самия закон в тристранката на практика беше формална, тъй като промените вече са одобрени на първо четене в комисията по труда в парламента. Те обаче отново бяха подложени на разискване по настояване на част от социалните партньори.
