Народното събрание официално въведе възможност за увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа на година. Това стана с гласуване на второ четене на промени в Кодекса на труда, които бяха подкрепени от 99 народни представители, 55 бяха "против".
Според промените чрез колективен трудов договор да увеличат двойно часовете извънреден труд на година. Остава ограничението обаче дневният извънреден труд да е до 30 часа на месец, а нощният - до 20. Срокът за сумирано изчисляване на работното време, от което зависи и заплащането за извънреден труд, обаче ще е по-кратък - от шест на четири месеца.
Към момента според Кодекса на труда извънредният труд е забранен, записано е, че такъв може да се полага за наложителни дейности - например аварийни дейности и природни бедствия.
Припомняме, че според синдикатите, които организираха протести по темата, законовите поправки са израз на поредното ерозиране на трудовите права в България. По думите им през настоящата поправка депутатите легализират незаконни практики , изцяло в ущърб на работниците.
Дебатът
По време на дебата предедателят на Комисията по труда и социална политика в НС Хасан Адемов определи като "абсолтна лъжа" твърденията на левицата, че промените са опит да се отнемат права на българските работници.
Той защити промените с думите, че "много често популярните тези навлизат в полето на популизма".
"Точно такъв е въпросът с извънредния труд. Естествено е, че непопулярните тези се защитават много по-трудно, но те много често кореспондират с истината“, посочи депутатът от ДПС.
По думите му в България извънредният труд е забранен и въпреки днешните промени остава в сила ограничението за 150 часа извънреден труд.
"Какво се променя? Със съгласието на работниците, с Колективен трудов договор, извънредният труд, в определени случаи, да бъде разрешен до 300 часа годишно. За да се случат тези 300 часа, работниците трябва да се съгласят", добави той.
От БСП обаче се възпротивиха остро на тезата на ДПС.
"От изложеното от вас не стана ясно нещо много важно – допустимостта за полагане на извънреден труд. Там се казва – за довършване на започната работа, която не може да бъде довършена в работното време. Ето това е разковничето и причината работодателите да налагат на работниците максимално разрешения извънреден труд, защото работата никога не свършва. В съответното предприятие са наети по-малко от необходимия брой работници и за това работодателите се възползват да налагат на работниците да си довършват работата, защото тя е с много голям обем“, заяви депутатът от БСП Надя Клисурска.
Тя беше категорична, че заплащането на извънредния труд също не е уредено добре в Трудовия кодекс.
Председателят на парламента Цвета Караянчева от ГЕРБ обясни като инженер, работил в производството, че продукцията трябва да е готова в определен ден, а понякога има трябва да се отстраняват дефекти и се налага извънреден труд. В тези случаи трябвало да има регламентирана възможност за повече извънреден труд.
