Най-много средства по Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени що се отнася до стълба „Зелена България” – 36,8%. Общо парите, които трябва да дойдат от Европа, са 12,621 млрд. лева, а малко над 8,2 млрд. лева ще дойдат като национално съфинансиране т.е. от България! Отделно се чакат вложения от частния сектор за 6,880 млрд. лева! Това предвижда последната засега версия на плана, която вече е представена за обществено обсъждане – ТУК!
„Зелена България” е стълбът с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси и там най-много пари от Европа се чакат по перото за саниране на сградния фонд от „Нисковъглеродна икономика” – 1,844 млрд. лева, както и още 621 млн. лева от държавата. За сравнение, за възможността домакинства да инсталират ВЕИ и да задоволяват нуждите си от ток са предвидени 140 млн. лева от Европа и 100 млн. от държавата.
По въпроса с бъдещето на ТЕЦ „Марица Изток”, в плана е превидено да се прави високоефективна газова централа с комбиниращ цикъл, с която да се намалят вредните емисии от предприятието. От Европа ще дойдат 498 млн. лева, а от България – 1,163 млрд. лева. Специално за „Марица Изток” има и друго предложение как да се намалят вредните емисии, но поне засега то не влиза в плана – НАУЧЕТЕ ТУК!
Що се отнася до „Иновативна България”, на която се падат 27% от парите в плана, най-много в образованието се дава за модернизиране на училищата, детските градини и университетите, за да станат по-привлекателни и качествени – почти 570 млн. лева от Европа и още 110,5 млн. лева от държавата. Рекордьор обаче е т.нар. Програма за икономическа трансформация – 1,2 млрд. лева от ЕС, 1,672 млрд. лева от България, като е уточнено, че програмата е свързана с предоставяне на държавна помощ. В нея са заложени 3 фонда – за растеж и иновации, за зелен преход и кръгова икономика и за инвестиции в климатичен неутралитет и дигитална трансформация. По тази програма ще се дават грантове и „финансови инструменти” за малки и средни предприятия.
Интересен факт е, че по стълб „Справедлива България”, който е с фокус върху хората в неравностойно положение и изграждането на публични институции за нуждите на гражданите като цяло и общо 18% от парите по плана за този стълб, е предвидено Европа да даде малко над 374 млн. лева за осигуряване на иновативна медицинска апаратура за болниците ни, докато държавата участва с малко над 74 млн.лева. Освен това, за медицински хеликоптери и система за оказване на спешна помощ по въздуха ЕС ще ни даде почти 129 млн. лева, ние трябва да вложим още 25,5 млн. лева. Над 46 млн. лева пък ще отидат за развитие на телефон 112 и това са европари, а отделно държавата трябва да даде още 9,3 млн. лева.
17,8% от парите по плана ще отидат по стълб "Свързана България". Там 527 млн. лева европари трябва да се изхарчат за цифрова инфраструктура, а още почти 405 млн. лева ще дойдат от държавата. За изграждане на ВиК и то специално канализация в плана се искат 300 млн. лева от Европа и 92,8 млн. лева от държавата, а за Линия 3 от метрото - 360 млн. лева от ЕС и 405,8 млн. лева от държавата.
"Моите очаквания са, че ще бъдат подкрепени и продължени с нужната дълбочина на необходимите реформи, които трябва да бъдат направени. Според мен важните акценти са в образованието и иновациите, които в основата на една добре развита икономика образованието е един важен фактор. Другите акценти в Плана са за интелигентна индустрия, за икономическа трансформация както за технологичен и екологичен преход и декарбонизация по отношение на българската енергетика, а също така и технологичен и екологичен преход на българското селско стопанство", посочи служебният премиер Стефан Янев, цитиран от БГНЕС.
"Трябва да се демонстрира как държавата иска и е в състояние да подаде ръка както на гражданите, така и на бизнеса. От една страна да прояви солидарност, а от друга страна да даде тласък на българския бизнес, който е в основата на благоденствието на всички български граждани", коментира той.
От думите на Янев стана ясно, че предстои вицепремиерът Атанас Петканов да обсъди акцентите от него с депутатите.
