Алтернативен бюджет 2020 представи Институтът за пазарна икономика, в който приоритетни са новите инвестиции и ефективността на разходите. Представената от правителството макрорамка предполага запазване на положението. Така обобщи числата в бюджета на управляващите главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Според него бюджетът се отличава с малко по-висок ръст на потреблението на домакинствата; минимален ръст на инвестициите; основан вероятно на очаквани еврофондове, минимален ръст на износа, малко по-голям – на вноса, свързан с по-високо потребление; ниска инфлация; ниска безработица; таванът на заетостта според управляващите е достигнат; без съществена промяна в чуждите инвестиции; задържане на темповете на кредитиране на фирми и домакинства на малко по-ниски нива, отколкото в последните няколко месеца. "Такава прогноза е противоречива", категоричен е Лъчезар Богданов.
"ЕК и МВФ намалиха прогнозите си за растежа, както на световната икономика, така и в еврозоната и има нагласа и очакване, че не всичко се развива добре в световната икономика и това ще се отрази и на България", обърна внимание той и подчерта, че "в краткосрочен план, когато има забавяне на икономическата активност, това се усеща повече в приходите, отколкото в разходите, така че в зависимост как се случва този забавен растеж, различни данъчни и осигурителни приходи могат да намалеят по различен начин".
И в прогнозата, и в анализа на прогнозата на ЕК се говори за дълбоки структурни проблеми в развитите икономики в еврозоната, застаряване на населението, намаляваща работна сила, изоставане от върховите постижения на науката, технологичните иновации и освен това – тежки регулации на продуктовите пазари и пазарите на труд в ЕС, посочи той. По думите му търговските войни не са маловажни и ако има пренаписване на правилата, от това ще пострадат всички, или поне ще трябва да се адаптират, а Еврозоната – в най-голяма степен.
Отражението върху бюджета Богданов вижда във влошаване на икономическите показатели на страната - първо засягане на експортноориентираните предприятия, потенциално свиване на персонал, забавяне ръста на заплатите, повече лоши кредити на засегнатите, по-лоши очаквания, което води до по-малко потребление на домакинствата, по-ниски инвестиции в частния сектор заради очаквани по-лоши времена.
Другата визия
Има и друг сценарий – нови инвестиции биха могли да компенсират някои от очакваните шокове и да доведат до повече работни места и да задържат относително високия темп на нарастване на заплатите, а банките да задържат темпа на кредитиране и да има нарастване на потреблението и повече приходи от ДДС и осигуровки, отбеляза Богданов.
Той е категоричен, че "този сценарий - с нарастване на частните инвестиции, нарастване на доходите и повишаване на конкурентоспособността и по-бързо сближаване, е именно сценарият, за който ИПИ смята, че правителството трябва да работи със всички свои политики, включително с бюджета".
"Виждаме, каза той за правителствения балансиран бюджет - че данъчните приходи растат със същия темп като нарастването на БВП за следващата година, което ни кара да се съмняваме в това доколко има повишаване на събираемостта" и добави, че и разходите също растат с такъв темп, като изключим покупката на изтребителите.
"Има заложено увеличаване на публичните инвестиции, но ние се съмняваме, че ще бъде реализирано със същия темп. За събираемостта на приходите трябваше да бъде заложен по-висок ръст на приходите", убеден е Богданов.
Според ИПИ на по-преден план в бюджета би трябвало да бъдат два приоритета - ефективност на разходите и увеличение на частните инвестиции в предлагане на публични услуги. "Важно е разходите да отидат за постигане на резултата", категоричен е Богданов.
Според него някои, ако не повечето разходни програми на управляващите, не отговарят на този критерий. "Вероятно целта за тях е дейността, а не подобряване на благосъстоянието и растеж на икономиката и догонване на по-богатите страни", коментира той.
"Много от разходните програми не е известно защо съществуват и след това Сметната палата, а не някой разследващ журналист вижда, че целите не са постигнати", добави той и съобщи, че статистиката за последните 18 години на база докладите на Сметната палата показва 43% провали при горе-долу половината от одитираните средства.
Богданов посочи и къде спря приватизацията и включването на частния сектор в предлагането на публични услуги и управление – БДЖ, ВиК, Топлофикация, Български пощи, изтъквайки липсата на реформи.
"За поредна година се внася един бюджет и се води друг дебат", обърна внимание Петър Ганев, старши икономист в ИПИ, визирайки болничните и дебата за втората пенсия как ще се изплаща. "И двете в бюджета не ги пише. Винаги има външни теми, които изцяло отнемат от фокуса върху реалния документ, внесен в парламента", добави той.
Съпоставката
В алтернативните бюджети ИПИ винаги залага на премахване на данъци или намаляване на данъци – нещо, което не сме виждали. Добре че в правителствения Бюджет 2020 няма увеличаване на налозите, но общините ще го направят, отбеляза Ганев. Той изрази одобрение на предвиденото в държавния бюджет покачване на заплатите, но и предупреди, че това трябва да става там, където има ефективна администрация. "Да на повишаването на заплатите в публичния сектор, но след солидна реформа, в т.ч. на персонала", категорични са експертите на ИПИ.
По отношение на осигурителната система, те предлагат понижение на осигуровките и повече свобода и избор в осигуряването. По отношение на приходни мерки, предлагат премахване на някои данъци – върху дивидентите, върху лихвите, върху застрахователните премии; отпадане на някои данъчни облекчения, което вдига приходите генерално с идеята, че е по-добре максимално широка основа, за да се поддържат ниски данъци с по-малко преференции и облекчения; приемане на механизъм за минималната работна заплата и осигурителните доходи и административна реформа. Според ИПИ има резон и за вдигане на прага за регистрация по ДДС – на 100 000 лева, т.е. да се удвои.
Финансовият министър след 2015 г. пести пари от фонд "Пенсии" чрез различни мерки като вдигане на осигуровки и прагове, посочи още Ганев и обърна внимание, че така се облагат работещите с тежестта върху тях. Неговият коментар за сектора на здравеопазването е: "Много говорене, никакъв резултат - нито има реформа, нито план за реформа, така че остава огромен проблем". По думите му, именно здравеопазването е сферата, която в момента е най-отворена за реформи от големите публични сфери.
1.5 млрд. лева е доста голям излишък, коментира още Ганев правителствения проект. Той отбеляза, че в него преразпределението пада на 37% и посочи за сравнение, че ИПИ предлага още по-голям спад - до 35.5, а салдото да е 1.5 млрд., докато правителството за първи път официално залага на нулата с балансирания бюджет.
"Но очакването е тази година да сме на дефицит – интересно какво ще се случи през декември, за да стигнем дефицит, защото самолетите ги платихме и все още сме на излишъка, така че трябва да има сериозно харчене през последните месеци, за да достигнем заложения дефицит в ревизията на бюджета", добави Ганев.
Това, което се случва в общинските бюджети, на пръв поглед изглежда положително – има ръст на разходите; общата консолидирана картина показва, че са на излишък; падат просрочените задължения, посочи още той и изтъкна, че това не означава, че общините успяват да изпълнят своите задължения да поддържат пътищата и пр. Единствено туристическите общини успяват да реализират повече собствени приходи, отбеляза той и предрече вдигане на местните данъци, припомняйки, че това става след избори.
